Ябълков щрудел с награда

Предполагам, че 99.9 % от жителите на планетата обожават аромата на печена ябълка с канела. Аз лично съм в челните редици на тази статистика :))) Този вълшебен аромат е способен да ми оправи за секунди лошото настроение, да ме накара да помечтая, да ме върне в детството с усмивка на лицето.
За съжаление рядко правя сладкиш с ябълки, защото все си казвам, че са по-полезни пресни. Онзи ден обаче Евка ме изкуши с един неин ябълков сладкиш и си казах - време е да приготвя нещо с ябълки. Случайно обаче попаднах ТУК и реших да пробвам рецептата за щрудел. С ръка на сърцето мога да кажа, че това е един от най-вкусните сладкиши, които съм правила и още ме е яд, че не послушах авторката да направя двойна доза... Бих могла да дам почетен приз "Гарантирано вкусен сладкиш" и препоръчвам на всички да го направят!!!

Продукти за тестото:
2 яйца
125 гр. краве масло
50 гр. пудра захар
4 с.л. прясно мляко
щипка сол
300 гр. брашно
1 1/2 ч.л. бакпулвер

Продукти за плънката:
3 по-големи ябълки /аз ползвах сорт „златна превъзходна”/
5 с.л. захар
канела
орехи на вкус
4 с.л. галета

За тестото се разбиват яйцата заедно с омекналото на стайна температура масло. Добавя се пудрата захар, прясното мляко, солта и след това брашното, заедно с бакпулвера. Замесва се меко тесто, колкото да не лепне. Разделя се на две и първата част се разточва на лист с дебелина 5 мм. Аз ползвах тавичка с размери 28 х 42 см.
Тавата се намазва с олио и първият лист се поставя на дъното.
Върху него се слагат обелените и нарязани на тънки резени ябълки. Поръсват се със захарта, след нея канелата, орехите и накрая галетата /с нея се обира водата, която ще пуснат ябълките/.
Разточва се вторият лист и се покрива плънката. Внимателно се притиска в края, за да се слепи с долния. Отгоре се набожда на няколко места с вилица, за да излезе излишния въздух.

Пече се на умерена фурна – 180 градуса до зачервяване.
Оставя се да изстине малко, поръсва се с пудра захар и се консумира едва след като е напълно изстинал.
Повярвайте ми – божествен е!!!

И понеже вчера имах честта да получа награда от Зиче, искам да ви почерпя с този вкусен щрудел и да благодаря на всички вас, които посещавате моята страничка и ме поощрявате да продължавам да готвя с удоволствие!

Посвещавам наградата на всички вас!!!
Целувкиииии!!!

Млечен крем с тиква

Както ви бях казала, след като направих мъфините с тиква и орехи, ми остана още едно парче тиква, което дълго се чудех как да приготвя. Обичам тиквеник, но наскоро бях яла и се отказах, исках да е нещо по-различно. Оказа се, че идеята за този десерт дойде от същия сайт, от който открих и рецептата за мъфините. Снимките ме съблазниха, а като прочетох съставките, реших, че десертът наподобява любимият ми крем-карамел, за това прегърнах идеята и запретнах ръкави. Промених леко съставките, заради това, че се съобразих с наличните продукти.


Продукти:
1 1/2 ч.ч. настъргана тиква /около 200 грама/
1/2 ч.ч. захар
2 малки яйца
1 ч.ч. прясно мляко
1 ванилия

Тези продукти ми стигнаха за 6 шолички за крем-карамел.

Настърганата тиква я разпределих в шоличките. В дълбока купа разбих яйцата, добавих захарта и бърках докато се разтвори /не ползвам миксер, бъркам с тел на ръка/. Добавих прясното мляко и ванилията и разпределих сместа върху настърганата тиква.
Шоличките сложих в тава, напълних я със студена вода до толкова, че да покрие 2/3 от шолите. /не трябва да се допуска завиране на водата, при нужда се долива студена вода/

Пекох на 180 градуса до зачервяване.

Картофена крем-супа

Моята най-най-най-добра приятелка е бременна :)))
С Герчо се познаваме и сме приятелки от времето когато аз бях на 6, а тя на 5. Мога с часове да разказвам за щастливото ни детство, когато играехме до късни доби навън в летните дни, или пък сгушени на 20 ката одеала да режем картонени кукли и дрехи за тях на площадката между 7-мия и 8-мия етаж... През годините дори и да не сме си говорили с дни, като че ли е съществувала някаква телепатична връзка помежду ни. Преди две години имах щастието и голямата чест да я придружа до олтара и да я предам на нейното слънце :) А сега... сега ще имам най-сладката задача - да бъда кръстница на едно малко, сладко бебче :))) Отплеснах се и почти се разплаках...
Та моята най-добра приятелка съобщи първо на мен благата си вест, от което аз се почувствах неописуемо щастлива :)От тогава /има-няма 2 седмици/ тя всеки ден "минава" на отчет да сподели как се чувства. Онзи ден сподели, че й се яде картофена крем-сума и че никога не е правила. Толкова ми се прииска да й направя една супа, но за съжаление тя живее през девет земи в десета или както се казва сега "на 7 часа разлика". Въпреки всичко реших поне да разгадая как се прави тази крем-супа, защото колкото и да е невероятно, никога до днес не бях правила каквато и да е крем-супа. Почетох тук-там из интернет, попитах една приятелка и реших да се пробвам.
Герчо, дано да ти е полезна рецептата, супата наистина беше невероятно вкусна ;)

Продукти:
1 глава лук
парче от глава целина
4 средно големи картофа
краве масло - около 2 ч.л.
олио
120-150 мл. прясно мляко
сол
подправки според вкуса /черен пипер, дафинов лист.../


Разтопяваме половината масло заедно с малко олио, за да не прегаря и задушаваме ситно нарязания лук. Като омекне, добавяме ситно нарязаното парче целина. Следва нарязаните на едри кубчета картофи. Посоляваме /1 ч.л. сол или на вкус/, добавяме подправките и наливаме вода, колкото да покрие картофите. Оставяме да къкри на слаб огън. Като се сварят картофите, вкарваме пасаторът в действие или изсипваме всичко в робота, за да пасираме. Добавя се останалото краве масло и затопленото прясно мляко, като количеството му е в зависимост от гъстотата на супата.
Гарнираме с крутони или със сиренце ;)

Мъфини с тиква и орехи

С есента дойде и сезонът на тиквите...
Като малка изобщо не обичах вкуса им, но за мое щастие като пораснах, вкусовете ми се промениха и то за добро. Всъщност като се замисля, най-неприятното нещо при приготвянето на тиква, е моментът с обелването и стъргането на рендето /е, ако се бях сетила вчера, че мога да ползвам кухненският робот, щях да си спестя няколкото нащърбени нокътя, ама...един акъл за къде по-напред :)))/
Когато онзи ден майка ми донесе у нас половин симпатична обла тиква, поскочих от кеф и веднага почнах да кроя планове как да я приготвя. Сетих се, че веднъж бях видяла тази рецепта за мъфини с тиква и реших, че първо ще са мъфините, а после...хм, ще видим :))) За съжаление нямах стафиди, а и реших да променя някои продукти от рецептата, за това пиша тези, които аз ползвах.
С риск да прозвучи самонадеяно, мисля, че резултатът беше фантастичен :) Ако не вярвате - опитайте!

Продукти:
400 гр. почистена тиква
100 гр. орехи
125 гр. краве масло
3 яйца
1 ч.ч. захар
2 с.л. мед
1 ч.л. канела
1 ч.л. бакпулвер
3 ч.ч. брашно

Яйцата се разбиват, към тях се добавя кравето масло, което е оставено преди това да се отпусне на стайна температура. Към сместта се добавя захарта, медът, настърганата тиква, канелата и орехите. В брашното се слага и разбърква бакпулверът, след това всичко се изсипва при останалите продукти и се забърква гъста смес.
Разпределя се във форма за мъфини, в които са поставени хартиени кошнички.
Пече се на около 180-190 градуса /за фурна без вентилатор/ за около 40 минути. Стори ми се дълго времето за печене, но сместта е гъста и тежка и ако не се пече достатъчно, вътре остава сурово.

Сместта ми стигна за 20 мъфина.

Курабийки с моркови и овесени ядки

Попаднах на тази рецепта съвсем случайно, ровейки се из нета. Всъщност като цяло много ми допадна целият блог, където я намерих. И тъй като времето вчера /а и днес де/ бе повече от кошмарно, нямах никакво намерение да си подам носа навън. За моя радост се оказа, че имам и всички необходими продукти. Постигнах и образователна цел, като изпълних мечтата на малкото ми момиче и й дадох да бърка в голямата купа :) Справи се детето повече от добре, само вече накрая като започнах да добавям брашното, малко й дойде нанагорно...
За всички, на които съставката "моркови" не им се вързва с думата "курабии", искам да кажа, че само да опитат една хапка, ще им паднат всички предразсъдаци. Курабийките изпекох вчера следобед, а към този момент /18:15 часа/ няма нито една. Ядоха всички, дори малкото ми момче , а и неговият капризен татко. Дори нещо повече, награбиха ги топли-топли от тавата. Едва успях да запазя няколко, за да ги щракна днес :)
Нооо, стига приказки, ето я и рецептата, която лекичко промених...

Продукти:
1 голямо яйце
1/2 ч.ч. кисело мляко
2/3 ч.ч. захар
3-4 средни моркова, настъргани на ситно
70 гр стафиди
1 ч.ч. фини овесени ядки
1 ванилия
3 с.л. олио
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. канела
1 ч.л. бакпулвер

Яйцето се разбива /аз ползвах телена бъркалка, вместо миксер/, към него се добавя захарта, киселото мляко, настърганите моркови, стафидите, овесените ядки, олиото и ванилията. Морковите се настъргват непосредствено преди слагането в сместа.
Постепенно се добавя и брашното, в което е добавено канелата и бакпулвера.
Замесва се гъста смес, която все още си лепне.
Купата със сместа се прибира в хладилника за 2-3 часа.

През това време овесените ядки набъбват и сместа се стяга.
Постелих хартия за печене в тавичка и с намаслени ръце гребвах от сместа и оформях топчета с големина на смокиня.
Пекат се около 30-тина минути или докато леко се зачервят.
Оставят се да изстинат за около 5 минути и се прехвърлят върху решетка да изстинат окончателно.

Запеканка от тиквички, картофи и риба тон

През месец май направих подобна запеканка от тиквички, но с пълнеж от пилешко месо и ориз. Тогава обещах, че скоро ще направя и варианта с картофи и риба, но малко закъснях с обещаното... Онзи ден обаче намерих на пазара все още хубави, крехки тиквички и веднага се сетих за тази запеканка. Набързо грабнах няколко тиквички, купих и картофи и риба и запретнах ръкави. Смело мога да кажа, че тази запеканка по нищо не отстъпва на първата, за това все още се колебая коя да обявя за мой фаворит.

Продукти:
3 средно големи тиквички /по възможност да са равномерно дебели/
1 кг. картофи
2 малки консерви риба тон в растително олио
около 100 грама сирене
черен пипер

*продуктите са за тавичка дълга около 30 см., висока около 6-7 см.

Измиваме тиквичките и ги нарязваме на дълги ленти, дебели около 5 мм., разполовяваме ги и по дължина. След това ги попарваме за няколко минути във вряща подсолена вода, за да омекнат. Изваждаме ги от водата и ги оставяме да поизстинат.
През това време картофите се обелват и сваряват. Намачкват се в купа, към тях се добавя рибата, заедно със соса от консервата. Сиренето се натрошава и цялата смес се разбърква добре. Овкусява се с черен пипер, а ако ви се стори безсолна, може и мъничко сол.
Тиквичките се нареждат в намаслената тавичка по този начин -

Картофено-рибената смес се изсипва вътре и се заравнява. След което висящите краища на тиквичката се загръщат и подпъхват едно в друго.
Пече се за около 40-50 минути на 180 градуса. Изчаква се да изстине леко, за да се стегне добре и се обръща в подходящ съд.

Просто палачинки...

Просто палачинки или прости палачинки...:)))
Любимата закуска в нашето семейство, която лятото просто оставаше на заден план, но не беше забравена. Като се замисли човек, какво по-хубаво от дъждовна неделна утрин и ухание на вкусни и топли палачинки :)
Заповядайте ;)

Продукти:
2 яйца
600 мл. прясно мляко
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. захар
щипка сода бикарбонат
брашно до получаване на смес с гъстота на боза

Разбивам яйца с тел, не с миксер, за да не стават много балончета. Добавям млякото и разбърквам. Следват солта, захарта и брашното. Добавям брашното лъжица по лъжица, а заедно с него и содата. Като постигна необходимата гъстота, оставям сместта да отлежи.
През това време загрявам добре тигана за палачинки. Ако избързам и сложа първия черпак преди тиганът да е добре загрял, палачинката или няма да стане, или ще стане клесава.
Тиганът ми е тефлонов, но въпреки това преди всяка палачинка, го намазвам с няколко капки олио. Веднага след като извадя готовата палачинка, я мажа обилно с краве масло.
Мъжът и дъщеря ми се научиха и като извадя първите две палачинки, сядат на масата в кухнята и грабват всяка нова гореща палачинка, която бива погълната докато стане следващата :))) /тези двете на снимката се наложи да ги скрия, докато си мият ръцете :)))/

Тъй като обичам палачинките със сладък пълнеж, отворих едно бурканче сладко от череши - повече от превъзходна комбинация!!!

Царска туршия

Колкото и да не ми се искаше да се разделям с лятото, то бавно и безвъзвратно си отива...
И...идва сезона на зимнините :)
Да си призная честно не вървя по стъпките на моите родители, които стават сутрин в 6 часа, за да идат рано на зеленчуковата борса, да накупят 20 кила червен пипер, още толкова зелен, камби, цветно зеле и каквото там се сетите. Вярно, понякога се изкушавам да заседна пред чушкопека с чаша мартини и да опукам едно чувалче пиперец, но тия ми мераци бързо изчезват :)))
Тази туршия обаче опитах преди няколко години за първи път и буквално се влюбих в нея. Прави я свекърва ми и до тази година свенливо отказвах да я попитам за рецептата. То пък не боляло, жената ми я даде още докато споменах "Абе да ти е на лесно рецептата за онази хубавата туршия?"
Та след като вече се сдобих със заветната рецепта, вече нямам оправдание да не ида до близкия пазар. Оказа се и, че става бързо... :)))

Продукти:
10 кг. зарзават, разпределен в следното съотношение - 6 кг. червени камби, 2 кг. карфиол, 2 кг. моркови
1 литър 6-градусов оцет
500 грама захар
200 грама сол
подправки - копър, зърна черен пипер, листа на целина, дафинов лист

Зеленчуците се измиват. Първо се нарязват морковите, после се наситнява карфиола на розички. Последно се почистват и нарязват камбите. Понеже се получава завидно количество зарзават, ползвах един добре измит леген.
Върху зеленчуците се изсипват солта и захарта. Разбъркват се и се оставят да преседят минимум 3-4 часа, а най-добре едно денонощие като е добре да се държат на хладно.

Целта на това преседяване е да се отдели сок.
Като мине определеното време, сокът се отделя, прецежда се и към него се добавя оцетът. Тази смес се вари около 4-5 минути и се оставя да изстине.
През това време към зеленчуците се добавят подправките. След това сместта се прехвърля в буркани като се пълнят добре, да не останат празноти. Напълнените буркани се заливат с изстиналата марината и се затварят.

Стерилизират се за 5 минути за капачките.

Ха, да не си помислите, че само този буркан успях да напълня... :))) За тази доза излизат ориентировъчно около 12-13 компотени буркана ;)

Пълнен хляб със зеленчуци и награди

Вчера ми беше ден, в който ме засърбяха ръцете да готвя. Направих диетична зеленчукова супа за разстроеното стомахче на малкото ми дребосъче, постни пълнени чушки за вечеря, но се оказа, че нямам хляб. Веднага се сетих за тази рецепта, която бях гледала някъде и мислено си набелязах да я направя. Оказа се, че пълнените чушки така си седяха във фурната, а от пълнения хляб остана съвсем малко, колкото да го снимам днес разрязан. Вкусен е и изстинал, ясно е, ще се прави отново.

Продукти за тестото:
250 мл. прясно мляко /може и вода/
21 гр. прясна мая /половин кубче/
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. захар
1-2 с.л. зехтин
около 500 гр. брашно

Продукти за плънката:
2 големи глави лук
3-4 скилидки чесън
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 домат
4-5 обезкостени маслини
100 гр. задушени гъби
сол на вкус
пресен босилек

Маята се разтваря в прясното мляко със солта и захарта. По принцип аз правя тестото в машината за хляб, но ако се меси на ръка, се пресява брашното, прави се кладенче, в него се изсипва маята, добавя се зехтина и се меси меко тесто. Оставя се да втаса и през това време се прави плънката.
* Правенето на тесто в машина за хляб ми отнема 1 час и 20 минути, което време ми стига идеално за направата на плънката. *

За плънката си приготвяме предварително всички съставки. Лукът се реже на шайби, чушките се почистват от семето и се режат на жулиени, гъбите се задушават, маслините се режат на ситно. Тъй като оригиналната рецепта е със сушени домати, а аз нямах, взех един средно голям домат, обелих му ципата, нарязох го на резени и махнах семената като целта беше да се остави само месестата част. След това го нарязох също на жулиени.
В тиган се загрява малко зехтин и се запържва лука до зачервяване, добавят се нарязаните скилидки чесън. След това се слагат доматите, за да може да се изпари от тях останалата влага. Следват чушките, гъбите и маслините. Сместа се посолява и се слага нарязания пресен босилек.
Така приготвената плънка ухае толкова вкусно, че ви идва да вземете една голяма лъжица и да зарежете тестото, но аз успях да впрегна волята си и устоях. :)))

Втасалото тесто се разточва на кръг. Пригответе си тавичка и според нейната дължина, разточете приблизително толкова голям кръг. * Един съвет, от който и аз смятам да се възползвам следващия път - по-добре ще стане, ако като се разточи тестото, в средата да е по-дебело, а в краищата по-тънко, защото иначе като се загърнат лентите, отгоре тестото става повече, а и плънката натежава и "пада" надолу.* Сложете плънката в средата и нарежете ленти отстрани нея /беше ми по-лесно да го снимам, отколкото да го обясня ;)/


Лентите се загръщат една върху друга и се получава плитка тип "рибена кост".

Така получения хляб се прехвърля в намаслената тавичка и се оставя да втаса.

Пече се на умерена фурна /180-190 градуса/ за около 40-45 минути.

Ароматът, който се разнасяше от кухнята беше неповторим, препоръчвам на всички тази вкусна рецепта!


А сега идва ред на наградите... :)

Получавам трета награда и все още се вълнувам страшно много от това. Благодаря много на Габи от Авантюристично в кухнята По принцип от дете съм много скромна и понякога дори неуверена в себе си, за това се чувствам едновременно щастлива и поласкана от тази награда и вниманието. Мила Габи, благодаря от сърце!!!

И както повелява традицията, е редно и аз да предам наградата. Доколкото разбирам, целта е да се популяризират нови, прохождащи блогове. Аз обаче си имам една фаворитка, на която бих искала ако мога всеки ден да давам награда и това е Ева от Simple things&more
Втората ми награда е за една дама, която познавам виртуално от един бременен форум. Това, което знам за нея, е, че е целеустремен, позитивен и човек с много умения и разностранни интереси - Дина от Coffee break
Наскоро открих и този блог на Нина - В кухнята на ninfil Предполагам, че и на много от вас ще ви хареса ;)
В Черпак с мерак има толкова много и разнородни рецепти - от приготвяне на туршии до здравословни рецепти за вашата диета - че веднага привлече вниманието ми и бе сложен в списъка на любимите ми.

Френски макарони с шоколадов крем

С ръка на сърцето ще си призная, че до преди година думата "макарони" за мен означаваше варени тестени заврантулки, които като дете обожавах да ям за закуска. За първи път чух за френските макарони от една очарователна девойка, която живее във Франция. Година по-късно същата тази девойка ме снабди и с бадемово брашно. Това беше последното паднало препятствие, което ме възпираше да се пробвам с този пипкав и много вкусен десерт. Няколко месеца преди да запретна ръкави, се снабдих и с електронна кухненска везна, защото се оказа, че и всеки грам е от значение.
Бих могла да напиша точната рецепта, по която направих тези изумително вкусни макарони, но тя не е достатъчна за добрия резултат. За това просто ще ви кажа от къде гледах, защото няма да е честно да копирам труда на Ирена Купенска Отдавна следя блога й и само мога да кажа, че й свалям шапка за таланта и професионализма.

При мен се получиха точно 36 половинки за готови 18 макарона. Спазих почти всичко написано в рецептата на Ирена /не сложих бейлис в крема, защото нямах/, но все пак смятам, че явно нещо не сам направила както трябва, защото моито половинки не станаха така "къдрави" отдолу като нейните.
Въпреки всичко и моите не успяха да "отлежат" и бяха унищожение за отрицателно време.
И тъй като ми остана достатъчно бадемово брашно, смятам скоро да се явя на поправителен ;)