Кашкавалени мини-тарталети

Ето ме и мен...
Помня, че бях обещала по-често да наминавам оттук, но здравословните проблеми, които си мислех, че сме оставили в старата година, явно не искат да ни изоставят и ни следват неотлъчно. Едва ли има майка, която няма да ме разбере как се чувствам,... предполагам, че за всяка една от нас светът е сив, черен дори, когато болест измъчва най-свидното й. Полагам усилия да гледам по-ведро на нещата, но не винаги се получава. И все пак се оказа, че преди около 3 седмици открих в този блог тази неотразимо вкусна рецепта, която грабна всичи у дома. Е, сещате се, че няма как да не я споделя с вас :)
Първият път, когато направих рецептата, се оказа, че докато отида за апарата, почти не е останало нищо за снимане. Моите гладници бяха нападнали сочната тарталета от всички страни. За това тази неделя се затворих в кухнята с идеята да направя снимки още докато извадя тавата от фурната. Е, не успях... Обаче предимството на мини-тарталетите е, че поне можеш да си скриеш няколко за снимки :)))
Промених малко съставките за тестото, за това ще напиша и моя вариант. Мисля обаче, че вкусово почти нямаше разлика.

Продукти за тестото /за 12 форми с диаметър на дъното около 6 см./:
1 яйце
80-90 гр. краве масло
половин кофичка кисело мляко
1/2 ч.л. сол
брашно за замесване на меко тесто

Продукти за пълнежа:
2 яйца
150 гр. сирене
1 пакет бейби моцарелки
150 гр. кашкавал

Маслото се реже студено на малки кубчета и се смесва с яйцето и солта, добавя се киселото мляко, след което поетапно се доомесва с брашното. Така получената топка тесто се завива в прозрачно фолио и се прибира за кратко в хладилника.
През това време яйцата за плънката се разбиват, добавя се натрошеното сирене и малко от настъргания кашкавал.

Тестото се разделя на 12 равни топки, разточват се и се разпределят във формите за тарталети. Всяка формичка се пълни с плънката, в средата се слага по една бейби моцарелка и отгоре се поръсва с настъргания кашкавал.
Формичките се слагат в тава /аз ползвах тази на фурната/ и се пекат за около 20-25 минути на 220 градуса.

Хубавото на тази рецепта е, че всичко може да се приготви до етапа на печене. Примерно приготвяте от тази вечер, а утре след работа просто печете.
Повярвайте ми, наистина е страшно вкусно!!!

Тъй като наистина отдавна не бях писала в блога, днес приятно се изнедадох от две награди, които получих от Чародейката на кулинарията, която ни поднася своите рецепти в блога си Ароматно в кулата на вещицата

Условията на наградата са:
1. Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2. Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3. Споделете 7 неща за себе си!
Тъй като миналата година имах честата да получа такава награда и вече споделих 7 неща за себе си, сега по предложение на вещичката ще споделя 7-те места /извън България/, на които мечтая да ида :)
1. Бразилия
2. Индия
3. Нова Зенландия /там държа да ида с Герчо, моята най-добра и най-стара приятелка, тъй като по принцип дестинацията е нейна идея/
4. Испания
5. Ню Йорк
6. Канада
7. Ирландия
Едва ли ще ида и на 7-те места, ще съм доволна поне двете европейски страни да посетя, но какво пък, човек за това живее - за да мечтае... Аз поне като мечтая, се усещам една идея по-жива :)

Втората награда, която получих днес е от една съвършена кулинарка - Мони, която се представя с двуезичния си блог - Kochzauber

С удоволствие надзъртам в блога на Мони, защото там винаги черпя смели идеи за разнообразяване на семейната трапеза.
Бих искала да предам и двете награди поименно на всички блогове, които следя, но както винаги се случва, пиша когато дребосъците заспят. А тишината, която настава у дома по това време, ми действа наркотично приспиващо, за това ще си спестя изброяването на имена. Нека всички се чувстват наградени! Благодаря ви, че ви има :)

Супа-топчета

Едва ли има домакиня, която да не е правила супа-топчета. Или, хайде, да кажем по-голямата част от домакините. Защото аз съм от тези, дето обожават тази супа, а дълго време се лутах, докато улуча перфектната за мен рецепта. Не защото е кой знае каква философия, но един път пробвах с ориз, един път с фиде, понякога ставаше почти перфектна, а понякога просто се ядеше... На моменти дори си мислех да зарежа целият този експеримент, но се оказа, че дъщеря ми един ден поиска "супа с кюфтенца". Ех, какво ли не прави една майка в старанието си да угоди на детето си, още повече, че въпросното дете рядко склонява да яде готвено и набляга на комбинацията препечена филийка с кашкавал за вечеря...

Продукти, които ползвах:
около 150 грама свинска кайма /овкусена/
30-40 грама ориз
2 средно големи картофа
1 морков
1 глава лук
1 червена пиперка /може и консервирана/
магданоз

За застройката:
1 яйце
3-4 с.л. кисело мляко
1 с.л. брашно

В съвсем малко олио се задушава ситно нарязания лук /аз доливам и мъничко вода/. Добавя се и ситно нарязания морков. Налива се топла вода и се оставя да заври. Слага се почистената и разрязана на две пиперка /след като се свари, я вадя, беля ципата, режа я на ситно и я връщам в супата/ или ако се ползва от консерва, се нарязва на ситно /аз като цяло обичам да кълцам всичко на ситно :)/

Супата се посолява на вкус.
През това време каймата се омесва с ориза, правят се малки топченца, като се внимава да не се притискат много. Овалват се в брашно и накуп се изсипват в бульона.
След като супата отново заври, се добавят картофите, нарязани на две /това го правя, за да мога като се сварят, да ги извадя лесно от бульона и да ги пасирам/.
Супата се оставя да къкри на слаб огън, като са готови картофите се пасират и се връщат обратно. Те придават една много приятна гъстота на супата.

Добавя се магданоза и супата се маха от котлона.
Разбива се яйцето с киселото мляко и брашното. Постепенно при застройката се добавя по малко от горещия бульон, докато се изравнят температурите и се смесват двете течности.

Всички у дома останахме доволни, включително и мъжът ми, който по принцип супи и готвена кайма не яде, но се оказа, че е пръв любител на супа-топчета ;)

Ябълков пай

Привет на всички и ... за много години!!!
Едва ли много хора са усетили моята липса, но на мен посещенията в любимите ми блогове ми липсваше доста. Оправдания имам доста, но в действителност освен сполетелите ни сериозни здравословни проблеми, бях изпаднала в творческа криза...
Е, това разбира се не значи, че не съм готвила, нито съм правила разни сладки изкушения, но когато нещата се правят по дифолт, някак си се губи тръпката да декорираш, да заснемеш приготвеното ястие, а и после най-сладкото - да споделиш в блога.
Все още ми е трудно да изплувам от дъното, но се опитвам. Някъде съм чела, че комбинацията "ябълки-канела" допринасяла за повдигане на настроението, за това реших, че е време да проверя това. Е, да си призная, имах и едни чудно ароматни ябълки, които просто си просеха да бъдат изядени. Има и още нещо, което ме накара да направя и споделя тази рецепта... Реших, че започвам вечната борба с килограмите и "като за последно" ще си погъделичкам вкусовите рецептори. Ако успея да впрегна ината си и да устоя на изкушенията в кухнята, може да споделям от време на време по някои диетични рецепти. Е, сигурно ще угаждам от време на време на домочадието и ще ги радвам с разни висококалорични и гадно-вкусни десерти, няма как... :)


Продукти за тестото:
1 яйце
1/2 ч.ч. кисело мляко
80 грама пудра захар
125 грама студено краве масло
300 грама брашно

Продукти за пълнежа:
3 средно големи ябълки
1/2 ч.ч. едро нарязани орехови ядки
1 ч.л. канела
4 с.л. захар

Яйцето се разбива с киселото мляко и захарта, добавя се нарязаното на малки кубчета краве масло и брашното се изсипва наведнъж към сместа, като се разбърква с пръсти максимално бързо, за да се усвои маслото, но и същевременно да не омекне много. Тестото се оформя на топка, завива се с прозрачно фолио и се прибира в хладилника за половин час.
През това време ябълките се обелват и се нарязват на кубчета. Ореховите ядки се нарязват на едро.

Тестото се разделя на две топки - една голяма и една малка. Голямата се разточва в кръг и се слага в тавичка за пай. Върху нея се разпределят нарязаните ябълки, ореховите ядки, канелата и захарта. С останалото тесто се оформят лентички, които се разпределят върху сместа като мрежа, за да се виждат ябълките отдолу.
Пече се на 180 градуса до зачервяване.
След това се поръсва с пудра захар още докато е горещо.

Невероятно вкусен сладкиш, едва го изчакахме да изстине :)
Еееех, спомени... :)))