събота, 17 септември 2011 г.

Пиле с картофи на фурна


Навярно на повечето от вас тази комбинация ще е любима. Смея да кажа, че това ястие оглавява топ 10 на най-любимите ми! И как няма като и до сега само миризмата му ме кара да полетя след нея като в анимационен филм :)))
Навремето този аромат го свързвах с бабината къща, тенджерата, която къкреше тихо на печката с дърва и която нетърпеливо отварях, за да проверя дали е готово. После естествено се омазвах до ушите топейки топлия хляб във вкусната гозба под доволния поглед на баба ми.
Когато се задомих, първото ястие, което сготвих беше това. За съжаление изобщо не стана толкова вкусно като на баба /знаете и от рекламата - при баба е най-вкусно :)/ Но на мен мира не ми даваше, защото не се получи магията... Слагах повече лук, с моркови, без моркови, с домати или без, но не, не се получи нищо. Един ден просто бях с главоболие, сложих тенджерата на котлона и го намалих на възможно най-слаба степен, след което си полегнах. И...о, чудо, събудих се с отминало главоболие и вкусна гозба... Оттогава разбрах къде е била тайната и редовно готвя така пилето с картофи.

Онзи ден обаче попаднах в блога на pep-4o и много ми хареса нейното предложение за пиле с картофи. Хареса ми вида на добре запеченото пилешко, както и на лъскавите картофки...просто да се покапе човек като гледа снимките :)))
Реших да й се доверя и днес готвих по нейната рецепта. Не мисля, че ще мога да обясня по-добре приготвянето на ястието, за това и няма да го направя - рецептата е на видно място в блога й. Само ще кажа, че аз добавих два едно нарязани моркова.

Истинското признание дойде от Милен /най-капризния човек по въпросите на храненето/, който изяде цялата порция и доволно се усмихна накрая :)))

Сладко от праскови



Това е второто ми любимо сладко след черешовото :)))
След едноседмична почивка в Дряново при родителите на Милен, се прибрахме в Бургас и разопаковайки кашончетата "зимнина" попаднах на няколко килограма ароматни праскови. Ядохме доволно на корем, но все пак реших, че ще отделя малко, за да направя от любимото си сладко. Понеже прасковите бяха доволно сладки, не сложих обичайната комбинация 1:1 - плод:захар, а намалих захарта почти наполовина. Не сгреших...

Продуктите, които аз използвах едва ли някой друг точно ще спази, но ще запиша за ориентир:
1.150 кг. обелени и изчистени от костилките праскови
0.600 кг. захар
1 ч.л. лимонена киселина

Измих прасковите, за да отмия мъха и след това ги обелих. Нарязох ги на средно големи парчета. Посипах отгоре им захарта и ги оставих така няколко часа. При седенето със захарта прасковите бяха пуснали малко сок, но аз все пак добавих 1 ч.ч. вода и ги сложих на котлона. Знаете ориентирът кога е готово сладкото с капката от него, която не се разлива :) Тъй като обаче черешовото сладко като че ли ми стана една идея по-гъсто, този път изключих котлона преди капката да е много "устойчива". Добавих лимонената киселина, разбърках и след 5 минути започнах да разливам сладкото в бурканчета, които веднага затварях и обръщах с капачката надолу.

Този път реших да не заварявам бурканите, а просто ги прибрах на сигурно в хладилника. Още повече, че съм сигурна, че едва ли до Коледа ще има останало сладко :)))

понеделник, 12 септември 2011 г.

Бисквити с овесени ядки и бял шоколад



Тази събота, след като приспах децата на обяд, се сетих, че нямам нищо за следобедна закуска или по-точно нещо за хрупане и засищане на глада. Малкият човек е в процес на вадене на кучешки зъби и хапе всичко и всеки като изгладнял тигър. Повъртях се малко в кухнята и понеже рискувах да събудя челядта, ако вляза в спалнята да ровя в нета за подходяща рецепта за бисквити, реших да карам на принципа "едно към гьотере" и каквото стане.

Продукти:
2 яйца
10 с.л. захар
125 грама краве масло
8 с.л. фини овесени ядки
10 с.л. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1 ванилия
около 50 грама бял шоколадов кувертюр /моят беше на копчета/

Разбих яйцата с полуразтопеното краве масло и захарта. Добавих овесените ядки и оставих сместа "да почине" около 20-тина минути с цел ядките да набъбнат леко. След това добавих брашното с бакпулвера и ванилията и накрая сложих и белия шоколад.
Така получената консистенция не става за омесване на ръка, но идеално се изсипва с лъжица върху хартия за печене. Оформих, доколкото е възможно де, кръгчета около 3-4 см. в диаметър, като е важно да има място между тях, защото в процеса на печене те леко се раздуват. Отгоре поръсих с малко счукани орехови ядки /бяха ми останали от предишно готвене/. Бих сложила и малко орехи в сместа, но се оказа, че нямам...
Бисквитките се пекат точно за 20 минути в предварително загрята на 180-190 градуса фурна.

Резултатът - хрупкави, твърди и страхотно вкусни! ;)))
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...