Преди десетина години бях ужасно романтична, а може би прекалено млада /и зелена.../. 14-ти февруари беше тогава деня на любовта, който очаквах с нетърпение, шиех безумно червени сърца и тръпнех от нетърпение с какво ще ме изненада половинката. С времето поумнях и осъзнах, че нагласата ми към този празник вече е друга. Вярно, любовта е важно нещо, но трябва ли да я почитаме в един ден от годината. Отдавна вече не шия червени сърца, а и не очаквам да получа букет цветя или кутия бонбони. Обаче явно нещо от онези далечни години е останало в мен и днес просто реших, че ще направя нещо семпло за любимия човек. Имах готови линцерови сладки и забърках млечен марципан, боядисах го в бледо-розово и украсих набързо. Видях нежна усмивка в очите на любимия, това ми беше достатъчно, вече се разбираме без думи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар