Винаги съм била шантава романтичка... Още от дете си представях как ще се влюбя, как красивият принц ще дойде за мен на бял кон, как ще имаме 13 деца и ще живеем щастливи докато свят светува... :)
По-късно представите ми за любовта претърпяха различни метаморфози. Принцът се появи и оживя, нямаше бял кон, но бях толкова влюбена, че това ми беше последна грижа. На днешния ден чаках с нетърпение своята валентинка и подарявах моята. Животът обаче е едно голямо школо... С годините започнах да осъзнавам, че любовта е истинска, когато ни заобикаля ежесекундно, когато ни изпълва постоянно, даряваме я и я приемаме с всеки наш дъх, с всяко потупване на сърдечния мускул. Не е нужно да се мъча да плета розово сърце, което да тъпча с пух, за да подаря на принца :) /е, признавам си, че имах желание да го изплета, постарах се дори, но някак си не се получи.../
За това днес вместо да покажа моето валентинско плетено сърце, реших да покажа чудните кашкавалени рогчета на Йоли, които ухаят толкова апетитно, че реших да се отпусна и да похапна на корем. Празник е все пак... ;)
За всички, които празнуват днес /дали Свети Валентин, дали Трифон Зарезан/ - късче от градината на баба ми...
Наздраве от мен с чаша изкусително червено вино!
Наздраве и от мен Пипилотке :) Честити празник и на теб, а за романтиката и детството ... то и аз бях същата, но с годините се промених, сега откривам любовта във всичко около себе си, стига да поискам да я видя :) Сега е по хубаво и красиво, защото не е натоварено с очаквания, водещи след себе си сълзи, сега всичко е просто такова, каквото е ... красиво и истинско!
ОтговорИзтриванеПрегръдки и си взимам едно от тези чудни рокчета с кашкавал ... да си хапна (днес и без това прекалих :)))
Ей, Пипилотке, много весела публикация и макар да не си се появявала отдавна, като мен, да намина да честитя Баба Марта!
ОтговорИзтриванеДа си жива, здрава и много щастлива!:)
Рогчетата са много апетитни! И аз бих си хапнала на корем:)