Кашкавалени мини-тарталети

Ето ме и мен...
Помня, че бях обещала по-често да наминавам оттук, но здравословните проблеми, които си мислех, че сме оставили в старата година, явно не искат да ни изоставят и ни следват неотлъчно. Едва ли има майка, която няма да ме разбере как се чувствам,... предполагам, че за всяка една от нас светът е сив, черен дори, когато болест измъчва най-свидното й. Полагам усилия да гледам по-ведро на нещата, но не винаги се получава. И все пак се оказа, че преди около 3 седмици открих в този блог тази неотразимо вкусна рецепта, която грабна всичи у дома. Е, сещате се, че няма как да не я споделя с вас :)
Първият път, когато направих рецептата, се оказа, че докато отида за апарата, почти не е останало нищо за снимане. Моите гладници бяха нападнали сочната тарталета от всички страни. За това тази неделя се затворих в кухнята с идеята да направя снимки още докато извадя тавата от фурната. Е, не успях... Обаче предимството на мини-тарталетите е, че поне можеш да си скриеш няколко за снимки :)))
Промених малко съставките за тестото, за това ще напиша и моя вариант. Мисля обаче, че вкусово почти нямаше разлика.

Продукти за тестото /за 12 форми с диаметър на дъното около 6 см./:
1 яйце
80-90 гр. краве масло
половин кофичка кисело мляко
1/2 ч.л. сол
брашно за замесване на меко тесто

Продукти за пълнежа:
2 яйца
150 гр. сирене
1 пакет бейби моцарелки
150 гр. кашкавал

Маслото се реже студено на малки кубчета и се смесва с яйцето и солта, добавя се киселото мляко, след което поетапно се доомесва с брашното. Така получената топка тесто се завива в прозрачно фолио и се прибира за кратко в хладилника.
През това време яйцата за плънката се разбиват, добавя се натрошеното сирене и малко от настъргания кашкавал.

Тестото се разделя на 12 равни топки, разточват се и се разпределят във формите за тарталети. Всяка формичка се пълни с плънката, в средата се слага по една бейби моцарелка и отгоре се поръсва с настъргания кашкавал.
Формичките се слагат в тава /аз ползвах тази на фурната/ и се пекат за около 20-25 минути на 220 градуса.

Хубавото на тази рецепта е, че всичко може да се приготви до етапа на печене. Примерно приготвяте от тази вечер, а утре след работа просто печете.
Повярвайте ми, наистина е страшно вкусно!!!

Тъй като наистина отдавна не бях писала в блога, днес приятно се изнедадох от две награди, които получих от Чародейката на кулинарията, която ни поднася своите рецепти в блога си Ароматно в кулата на вещицата

Условията на наградата са:
1. Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2. Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3. Споделете 7 неща за себе си!
Тъй като миналата година имах честата да получа такава награда и вече споделих 7 неща за себе си, сега по предложение на вещичката ще споделя 7-те места /извън България/, на които мечтая да ида :)
1. Бразилия
2. Индия
3. Нова Зенландия /там държа да ида с Герчо, моята най-добра и най-стара приятелка, тъй като по принцип дестинацията е нейна идея/
4. Испания
5. Ню Йорк
6. Канада
7. Ирландия
Едва ли ще ида и на 7-те места, ще съм доволна поне двете европейски страни да посетя, но какво пък, човек за това живее - за да мечтае... Аз поне като мечтая, се усещам една идея по-жива :)

Втората награда, която получих днес е от една съвършена кулинарка - Мони, която се представя с двуезичния си блог - Kochzauber

С удоволствие надзъртам в блога на Мони, защото там винаги черпя смели идеи за разнообразяване на семейната трапеза.
Бих искала да предам и двете награди поименно на всички блогове, които следя, но както винаги се случва, пиша когато дребосъците заспят. А тишината, която настава у дома по това време, ми действа наркотично приспиващо, за това ще си спестя изброяването на имена. Нека всички се чувстват наградени! Благодаря ви, че ви има :)