Канелони по неаполитански + мноооого награди

Този път ще започна с наградите вместо с рецептата :) Това е, понеже съм ужасно трогната от вниманието, което ми оказаха няколко съблогърки.
Първата награда, която е за „Най-добър приятел” получих от една магьосница :) Тя нарича себе си вещица, а блогът си АРОМАТНО В КУЛАТА НА ВЕЩИЦАТА. Но повярвайте ми, тя е наистина една вълшебница, която най-вероятно е хванала в плен всичките си роднини и приятели, хранейки ги с вкусните си гозби. Непременно посетете нейния блог, ще научите страшно много неща ;)

Втората награда, която е и двойна – „Най-добър приятел” и „Приятел с голямо сърце”, получих от Мони, която списва един уникален двуезичен блог – Kochzauber
Благодаря ти, мила Мони, без да се познаваме лично, мога да кажа, че те чувствам наистина близка :)


И на последно място, но може би най-интересната награда, която съм получавала, е тази от слънчевата Ева – Simple things & more.

Тази награда е нещо като лексикон и с удоволствие ще го попълня, но ето и нейните условия:
1. Благодари в свой пост за наградата и посочи линк на наградилия те.
2. Напиши 7 неща за себе си.
3. Предай наградата нататък на (най-много!) 15 блога.
4. Информирай посочените от теб за наградата!
Когато прочетох условията на наградата, ми стана много интересно и започнах да мисля какво да напиша, но сега когато вече съм сложила ръце на клавиатурата, всичко изчезна :) за това ще карам по най-сигурния начин – кратко и ясно...
1. Най-скъпото и важно нещо за мен са двете ми дечица, не бих могла да си представя живота без тях...
2. Обичам да мога да правя много неща – от шиене на гоблени до плетене на една кука, от шпакловане и боядисване до сменяне на акумулатора на колата – просто искам да мога всичко, но това си има своите минути – не правя нищо перфектно...
3. Едно от любимите ми занимания е фотографията. За съжаление откакто се родиха децата, почти зарязах снимането, или може би го преориентирах в снимане на ястия... /да не си помислите, че децата са останали ненаснимани, мъжът ми се е ангажирал в тази мисия :)/
4. Обожавам да чета книги – във всеки един свободен момент чета нещо – любим автор – Стивън Кинг.
5. Обичам да си говоря с природата, да оставам насаме с нея, но най-вече обичам да приседна до брега на морето и да послушам какво има да ми каже...
6. Обичам да карам кола – бързо...
7. Естествено къдрава съм :)
Дано не съм отегчила всички, решили да ме прочетат, за това сега бързам да напиша на кого предавам наградите и тъй като може би някои от тях ще са отговорили на наградата-лексикон, могат да си я спестят и да приемат моите поздрави и прегръдки!!!

Ваня Георгиева
Ева
Lety
Мъх
Зиче
Вещичката
Ели
Деси
Нина
mini
Таня Ангелова
Надя
Марияна
Йоли
DryThyme


Ужасно си падам по италианската кухня... Може би, защото обичам тестените храни, макар че като се замисля, аз май съм си един чревоугодник, дето почти няма нещо, което да не яде :)))
И въпреки, че поне веднъж в седмицата приготвям я пица, я спагети, това са единствените италиански ястия, които слагам на нашата трапеза. Миналата седмица се оказах сама в супермаркета и тъй като нямаше кой да ме дърпа за ръката постоянно и да ме кара да купим всичките шоколади на света, се загледах в рафтовете с паста. И така открих кутиите с канелони :) Първоначално мислех да направя лазаня, но канелоните ми се видяха толкова съвършени, толкова красиво наредени, че неf се поколебах и ги мушнах в количката. Да де, но после се замислих, че аз всъщност идея си нямам как точно да ги приготвя. Повечето рецепти, които намерих в нета, бяха с пълнеж от кайма. А моят Адам не ще и да чуе за готвена кайма /да, да, мусака не готвя :)/ След дълго ровене обаче попаднах на ТАЗИ рецепта, която освен, че предлагаше различна плънка, ами и ме накара да се изчервя, защото бях решила да напълня канелоните така както са си твърди от кутията :))) Попромених малко продуктите, за това пиша и моя вариант...

Продукти:
половин пакет канелони – около 13 тръбички
За пълнежа -
около 150 грама шунка от бут
1 „бомбичка” моцарела
Около 60 грама краве сирене
2 яйца
Сол и черен пипер на вкус
За заливката –
400 грама обелени и пасирани домати
4-5 скилидки чесън
Пресен босилек
50 грама краве масло + малко олио
Около 120 грама кашкавал за поръсване

Както вече споменах, за малко да напълня канелоните сурови. Но все пак явно нещо ме е възпряло, щом съм се напрегнала да потърся достатъчно инфо :))) И така, в голяма тенджера се кипва подсолена вода и в нея се пускат канелоните, така че да не стават на два реда. Варят се на половината на времето, което е у казано на пакета, а понеже на моя не беше указано, аз ги варих 3 минути. Изваждаме ги внимателно /ползвах тъп нож за мазане на масло/ и ги изправяме хоризонтално да се отцедят и да поизстинат.
Шунката и моцарелата се нарязват на ситни кубчета, сиренето се натрошава и всичко това се обърква с двете яйца и подправките.

Канелоните се пълнят и се нареждат в намаслена тавичка.
Маслото и олиото се разтопяват и към тях се добавят смачканите скилидки чесън. След 1-2 минути се добавят и пасираните домати и се задушават на тих огън да се посгъстят. Към края се добавя пресния босилек.
Канелоните се заливат с доматения сос и се слагат в предварително загрята на 180 градуса фурна. Пекат се около 25-30 минути. 5 минути преди да ги извадим се поръсват с настъргания кашкавал.

Преглъщат се по-лесно с чаша вино ;)