вторник, 22 май 2012 г.

Солени кошнички с моцарела

Има дни, в които обичам да се занимавам с пипкави неща... За жалост те са рядкост, за това когато вчера ме споходи муза, веднага запретнах ръкави и се залових за работа. Всъщност целта на заниманието беше да вложа парчето моцарела, което трети ден отлежаваше в хладилника и за което имах съмнения, че ако не приготвя нещо, ще бъде хвърлено. А аз мразя да хвърлям храна... Тези кошнички ги започнах вчера и довърших днес. Може и в един ден, но откакто ходя на работа, времето ми в кухнята е силно ограничено, за това се опитвам всячески да си улеснявам приготвянето на ястията. Та снощи замесих тестото и понеже е вид маслено тесто, го оставих да отлежава на спокойствие в хладилника. Но ето я и рецептата...

Продукти за тестото: 125 гр. краве масло 1 яйце 2-3 с.л. кисело мляко 1/2 ч.л. сода бикарбонат малко сол брашно

Продукти за плънката:
сирене
яйца
моцарела
кашкавал
/тук не пиша мерки, защото всичко е според вкуса и това колко кошнички ще направите от тестото/

Яйцето се разбива на ръка, към него се добавя киселото мляко със содата и солта. Студеното краве масло се нарязва на ситни парченца и се добавя към яйчната смес. Накрая се добавя брашното до оформяне на мека тестяна топка, която се оставя за половин час да се стегне леко в хладилника. За оформянето на кошничките ползвах формата за мини-мъфини. Тя е с 24 гнезда, направих си приблизителен шаблон, с който да изрязвам от разточеното на около 5 мм. тесто и оформях малки кошнички. Както вече споделих, след като ги оформих, прибрах тавата в хладилника и днес ги напълних с плънката. Понеже ми остана тесто /имам само една форма за мини-мъфини/, реших останалото тесто да разпределя в една по-голяма тавичка, която приготвих по същия начин като малките кошнички. За плънката натроших кравето сирене и добавих яйцата до получаването на рядка смес. Във всяка една кошничка поставях по мъничко плънка, върху нея малко парченце моцарела и най-отгоре настърган кашкавал. Изпекох ги на 170 градуса за около 30 минути.

Имах идея да занеса утре на колежките, но уви... Важното е, че домочадието е сито и доволно :)

сряда, 9 май 2012 г.

2 торти за 2 по 18

Мдаааа, познали сте, вчера помъдрях, нали така се казва :) Е, аз все още не мисля, че съм достигнала големи висоти в помъдряването, ама то винаги може повече. Не се чувствам и на толкова, колкото съм, за това деля на половина и получавам една възраст, която е супер за щурата ми душевност :) И понеже не ме свърта, а и реших, че колежките на новата ми работа заслужават да хапнат едно мое тортено "произведение" /а и понеже харесах двете рецепти и се чудих коя да направя/, реших да направя две торти/чки... И двете претърпяха леки видоизменения откъм външен вид от първоначалните рецепти, но важен е крайния резултат...а той е, че тортите вече ги няма...а едва вчера помъдрях :)))

Започвам с торта номер Едно - тази за колежките. Заглавието от сайта, където я намерих, гласеше, че това е оригинална рецепта за торта Сахер. Е, аз незнам дали е така, но определено беше много шоколадова и леко киселка от кайсевото сладко. Ето и рецептата:

Продукти за блатовете:
130 гр. краве масло
110 гр. пудра захар
6 жълтъка
150 гр. шоколад
6 белтъка
110 гр. кристална захар
130 гр. брашно сладко от кайсии


За глазурата:
200 мл. сладкарска сметана и 200 гр. натурален шоколад

Шоколадът и кравето масло се разтопяват. Добавят се към разбитите с пудрата захар жълтъци. Отделно белтъците се разбиват на сняг, добавя се към тях кристалната захар. След това вкупом се изсипват в жълтъчено-шоколадената смес. Накрая се добавя брашното без интензивно бъркане. Тази смес е за тавичка с размери около 22 см. Аз използвах тава с отделяща се стена, застелих дъното с хартия за печене и пекох на два пъти, т.е. получиха се два чудесни блата. Пекох на 170 градуса, в предварително загрята фурна, за около 30-40 минути /проверявайте с клечка ;)/ Изпечените блатове се оставят да изстинат.
В рецептата не се споменаваше за сиропиране, но аз не съм привърженичка на сухите торти, за това затоплих една чаена чаша прясно мляко, озахарих го с 1 ч.л. и сиропирах двата блата. Между тях намазах обилно със сладко от кайсии. Глазурата я направих като кипнах сметаната и залях с нея начупения на малки парченца шоколад. Бърках до хомогенизиране и намазах обилно тортата отвсякъде. И понеже ме домързя /а и нямах време/ да декорирам, просто поръсих с кокосови стърготини :)

Торта номер Две, или иначе казано - Торта със заквасена сметана и плодове

Продукти за блатовете:
2 яйца
1 к.ч. захар
2 к.ч. брашно
1 к.ч. сладкарска сметана
1/2 к.ч. олио 1 к.ч. смлени /натрошени/ орехи
1 ванилия
1 ч.л. сода
1 с.л. какао

За крема: 450 гр. заквасена сметана
1 ч.ч. пудра захар
1 банан ягоди за декорация

Яйцата се разбиват, добавя се захарта, след нея сметаната, олиото, орехите, брашното, заедно със содата и ванилията и накрая какаото. Бърка се до хомогенност. Сместта е за форма с големина около 22-24 см. /аз ползвах 22/. Пече се на два пъти, като отново на дъното слагах хартия за печене, за по-лесно отделяне.

Блатовете се охлаждат, а през това време разбърках заквасената сметана с пудрата захар. Не се бърка с миксер, защото има риск сметаната да се втечни, просто двете неща се смесват, за да се поеме захарта от сметаната. Отново сиропирах блатовете с подсладено прясно мляко. След като намазах първия блат с крема, наредих нарязани кръгчета банан, сложих втория блат и залях небрежно с останалата сметана. Реших да декорирам с топнати в останалия от първата торта шоколадов ганаш ягоди.

Ето ме и мен с двете съкровища - най-големият подарък за всичките ми рожденни дни, които са ми писани да празнувам :)

петък, 27 април 2012 г.

Торта за порасналото ми момиче

Това е една закъсняла публикация, която дълго се чудих дали да я постна. Не защото не ми се иска да се похваля с порасналото ми момиче, ами просто защото тортата, която направих за рождения й ден, и която също исках да покажа, не се получи така както трябваше. Накратко - има ужасно много кусури, които дори фотошопа не успя да замаже, така че просто се отказах да редактирам снимките.
Обаче то при мен нещата винаги са така - плановете ми са едни, после като запретна ръкави всичко се обръща на 180 градуса. Отдавна се изтарикатих и вместо да меся в несвяст домашен фондан, си го поръчвам от един сайт. Отгоре на всичко въпросният фондан е превъзходен, моделира се лесно, разточва се без проблем, но...се оказа, че съм поръчала недостатъчно. Защото първоначалните планове бяха тортата да е на един етаж, после реших, че може да не стигне, та направих втори. Пекох блатове в несвяст, отиде един картон яйца /това се случи преди Великден :)/, бърках крем, който бе нападнат от децата и едва го опазих, стегнах блатовете, измазах с маслен крем и...дойде ред на декорацията. Вечерта преди Велики петък или по семейния календар - рождения ден на нашето Мими.
Пиша всичко това в своя защита и да обясня какво правят всичките тия грозни плисета по тортата. Не че не се опитах да ги поприкрия...някои успях, но за жалост не всички. Освен това за пореден път стигам да извода, че явно нямам скулптурски способности. Давам за пример заекът, който гледах 7 пъти как се прави на едно 19-минутно клипче в ютуб - е, не стана както трябваше, но...много пък си харесвам пиленцата и гъбките :) А и в крайна сметка в моя защита ще кажа, че тортата е правена с много любов и желание, това, че съм нескопосна в ръцете си е изцяло повреда в моя софтуер :)
Излишно е да пиша рецепта, блатовете са правени по тази рецепта от сайта на Димитрана Поне съм доволна, че усвоих техниката за навиване на блатовете :) Кремът е от 500 гр. маскарпоне, литър течна сладкарска сметана, 400 гр. шоколад, чаша захар и един желатин. Не успях да снимам разрез на тортата, защото бе нападната от банда разбеснели се деца и ометена за отрицателно време, което премахна всичките ми притеснения за външния вид на тортата.
Ще продължавам да дерзая и да се старая следващата торта да изглежда по-добре ;)

сряда, 25 април 2012 г.

Козунак със заквасена сметана

Eто ме и мен... Не, не съм разлюбила любимия блог, просто...започнах работа. Вече втори месец се опитвам да седна /след като приспя децата/ и да пусна поне нещо от няколкото снимани неща, но най-често заспивам докато чакам да се зареди експлорера. Пролетната умора и тя си казва думата, но няма какво да се оправдавам. Тази вечер полагам сетни сили да кача рецептата за един козунак /сигурно ви е писнало от козунаци.../, която се оказа перфектната за мен. Никога през живота си не съм правила толкова хубав, пухкав, вкусен и с мноооого конци козунак. Естествено го правих онзи ден, след Великден, защото великденския нещо го сгафих и въпреки, че беше страшно вкусен, стана твърд и без конци. Рецептата за този намерих тук. Повечето от вас сигурно са видяли рецептата, аз обаче направих една лека промяна в продуктите, за това реших да споделя какви ги свърших.


Продукти:
3 яйца + 1 жълтък
50 грама захар
50 мл. прясно мляко
30 гр. прясна мая
175 гр. заквасена сметана
60 гр. краве масло
40 мл. олио + още за доомесване
550-600 грама брашно
2 ванилии
около 100 грама стафиди за плънка
белтък и захар за отгоре

Аз също като авторката на оригиналната рецепта ползвах хлебопекарната за замесване и втасване на тестото, защото още ме болеше дясната китка от предното едночасово месене. Първо обаче затоплих прясното мляко и разтворих в него маята, заедно с 1 ч.л. захар и щипка сол. След като шупна го добавих към разбитите яйца, след това сложих захарта и пуснах хлебопекарната да работи. Постепенно добавих заквасената сметана, разтопеното краве масло и олиото. Ванилията смесих с брашното и започнах бавно да добавям от него към течната смес. Изчаквах брашното да се поеме от сместта и едва тогава добавях новата порция. В един момент вече се оформи топка тесто, която все още леко лепнеше, но се отделяше от стените на контейнера. Тогава спря програмата за месене на тесто и я пуснах на ново. Затворих капака на машината и зачаках финалния сигнал. При мен е час и 20 минути. Тестото беше втасало перфектно. Като го изсипвах на намазнения плот, се усещаха балончетата въздух вътре в него. Разделих тестото на две части, оформих ги така, че вътре да сложа стафидите и направих два дълги фитила, които оплетох и сложих в кръгла тавичка. Мушнах я във загрята на 50 градуса фурна и през това време разбих останалия белтък на сняг. Като си удвои тестото обема, го намазах с белтъка, поръсих обилно със захар и опекох на 180 градуса. Наблюдавах почти през цялото време козунака и когато отгоре започна да се зачервява, покрих с алуминиево фолио, докато извадя суха клечка за зъби от вътрешността. Ужасно съм горда с крайния резултат, за това ще ми простите баналната рецепта... /мислех да пусна снимки на тортата, която направих за 4-тия рожден ден на моята Мария, но незнам кога и дали ще събера сили.../

вторник, 6 март 2012 г.

Крем-карамел



Всяка себеуважаваща се домакиня поне веднъж е правила този чуден десерт... Аз се уважавам /в повечето случаи/, но до сега всеки мой опит да направя чудно красив, вкусен и най-важното гладък крем-карамел се е провалял с гръм и трясък. Уж водата не ми завираше, уж не бърках дълго яйцата, уж спазвах всичките тънкости по правенето на този капризен десерт, но уви...до сега се получаваше винаги с шупли и без обем :( Мога да кажа, че дори стигнах до момента, в който си казах - край, стига с тия опити и пилеене на продукти. Обаче един ден Герчо, моята най-добра приятелка, която е бременна към настоящия момент /споменавала съм я и друг път/, сподели, че ще прави крем-карамел. Аз пък й споделих моите неволи... Тя пък нали е другарче, каза, че имала изпитана рецепта за съвършен крем-карамел, за който гарантира, че няма начин да не се получи. Рекох си - пробвам наистина за последно :)

Продукти:
8 яйца
1 литър мляко
1 ч.ч. захар + 5 с.л. за карамела
ванилия
малко лимонов сок

Продуктите са почти единтични с тези, които съм ползвала и преди. Но този път технологията се различаваше от тази, която аз правех преди. Та значи тук първо се сварява млякото до кипване. Ако имате ванилия на шушулки, сложете в млякото и после прецедете, ако ли не, сложете в млякото ванилията на прах след като поизстине. Към него се добавя захарта, разбърква се, докато се разстопи и след това топлото подсладено мляко се оставя настрани да изстине до стайна температура, т.е. да е леко топло. През това време се разбиват 8-те яйца, но не с миксер, а с телена бъркалка, може и с обикновена вилица. Целта е яйцата да не се разбият прекалено много.
Когато температурите на млякото и яйцата се уеднаквят, те се смесват с леко разбъркване.
5-те супени лъжици захар се слагат в тенджерка, към тях се добавя малко лимонов сок, с цел захарта да не прегори /аз не обичам тъмен карамел/ и се разтопява до получаване на карамел. Същият се разсипва по шоличките, след което млечно-яйчената смес се разпределя отгоре.
Кремът се пече на водна баня /наливам вода в тавата почти до ръба/ на 160 градуса /фурната ми е без вентилатор/ за около час и 40-50 минути.

Снимките са правени вечер /почнах работа и нямам възможност да снимам на дневна светлина/ и не са с добро качество, пък и нещо не успях да обърна добре последната шоличка, която скрих за снимки...:) Истината е обаче, че по-вкусен и по-гладък крем-карамел не съм нито правила, нито яла до сега :)

вторник, 14 февруари 2012 г.

Свети Валентински...


Винаги съм била шантава романтичка... Още от дете си представях как ще се влюбя, как красивият принц ще дойде за мен на бял кон, как ще имаме 13 деца и ще живеем щастливи докато свят светува... :)
По-късно представите ми за любовта претърпяха различни метаморфози. Принцът се появи и оживя, нямаше бял кон, но бях толкова влюбена, че това ми беше последна грижа. На днешния ден чаках с нетърпение своята валентинка и подарявах моята. Животът обаче е едно голямо школо... С годините започнах да осъзнавам, че любовта е истинска, когато ни заобикаля ежесекундно, когато ни изпълва постоянно, даряваме я и я приемаме с всеки наш дъх, с всяко потупване на сърдечния мускул. Не е нужно да се мъча да плета розово сърце, което да тъпча с пух, за да подаря на принца :) /е, признавам си, че имах желание да го изплета, постарах се дори, но някак си не се получи.../

За това днес вместо да покажа моето валентинско плетено сърце, реших да покажа чудните кашкавалени рогчета на Йоли, които ухаят толкова апетитно, че реших да се отпусна и да похапна на корем. Празник е все пак... ;)
За всички, които празнуват днес /дали Свети Валентин, дали Трифон Зарезан/ - късче от градината на баба ми...

Наздраве от мен с чаша изкусително червено вино!

петък, 10 февруари 2012 г.

Класически курабийки



Тъй, тъй...
То се е видяло, че баба Зима ще ни окупира до април, та поне да дооформим меките овали по тялото... :) Ако сте като мен и мразите студа, силния вятър и лошото време, ще разберете минорното ми настроение. Тук, в Бургас, дори и сняг няма /не че ми е притрябвал де/, ама по-добре от пронизващия костите мразовит вятър. И тъй като не рискувам да изведа малкия дечко на разходка или в бъкащия от вируси мол, седим у дома и ... готвим. На моменти регулярното готвене омръзва, за това се налага да вкарваме свежа нотка в менюто.
Тъй, стига лирични отклонения. Рецептата за тези класически курабийки ми беше пратена от моята най-добра бременна приятелка, която "мъти" в далечно Торонто. Даааа, и там е студено, а на нея /слава Богу/ й отмина гадния период за близки срещи с тоалетната чинии, за това и тя се отдава леко чревоугодничене.
Хайде, спирам, ето я и рецептата ;)

Продукти:
3 яйца
1 ч.ч. захар /май по-добре кафява/
1 ч.ч. кисело мляко
1/2 ч.ч. мазнина /олио и масло в съотношение 1:1/
1 амонячна сода
1/2 к.л. сода бикарбонат
1 ванилия
брашно, колкото поеме за меко тесто


Содата се гаси в киселото мляко. Отделно яйцата се разбиват, добавя се захарта, мазнината /маслото на стайна температура/, киселото мляко и ванилията. Поетапно се добавя пресятото брашно и се омесва на топка. Оставя се малко да "почине".
Разточва се на кора с дебелина 7-8 мм. и се изрязват фигурки.
Нареждат се в тава /върху сладкарска хартия/, намазват се с разбит жълтък и се отгоре се поръсват с кристална захар, смлени орехи или каквото друго ви хрумне.
Пекат се до златист цвят в загрята до 180-190 градуса фурна.
Консумират се с мярка /все пак след няколко месеца идва плажния сезон ;)/


Фотографии: Гергана Маринова

понеделник, 30 януари 2012 г.

Кашкавалени мини-тарталети



Ето ме и мен...
Помня, че бях обещала по-често да наминавам оттук, но здравословните проблеми, които си мислех, че сме оставили в старата година, явно не искат да ни изоставят и ни следват неотлъчно. Едва ли има майка, която няма да ме разбере как се чувствам,... предполагам, че за всяка една от нас светът е сив, черен дори, когато болест измъчва най-свидното й. Полагам усилия да гледам по-ведро на нещата, но не винаги се получава. И все пак се оказа, че преди около 3 седмици открих в този блог тази неотразимо вкусна рецепта, която грабна всичи у дома. Е, сещате се, че няма как да не я споделя с вас :)
Първият път, когато направих рецептата, се оказа, че докато отида за апарата, почти не е останало нищо за снимане. Моите гладници бяха нападнали сочната тарталета от всички страни. За това тази неделя се затворих в кухнята с идеята да направя снимки още докато извадя тавата от фурната. Е, не успях... Обаче предимството на мини-тарталетите е, че поне можеш да си скриеш няколко за снимки :)))
Промених малко съставките за тестото, за това ще напиша и моя вариант. Мисля обаче, че вкусово почти нямаше разлика.

Продукти за тестото /за 12 форми с диаметър на дъното около 6 см./:
1 яйце
80-90 гр. краве масло
половин кофичка кисело мляко
1/2 ч.л. сол
брашно за замесване на меко тесто

Продукти за пълнежа:
2 яйца
150 гр. сирене
1 пакет бейби моцарелки
150 гр. кашкавал

Маслото се реже студено на малки кубчета и се смесва с яйцето и солта, добавя се киселото мляко, след което поетапно се доомесва с брашното. Така получената топка тесто се завива в прозрачно фолио и се прибира за кратко в хладилника.
През това време яйцата за плънката се разбиват, добавя се натрошеното сирене и малко от настъргания кашкавал.

Тестото се разделя на 12 равни топки, разточват се и се разпределят във формите за тарталети. Всяка формичка се пълни с плънката, в средата се слага по една бейби моцарелка и отгоре се поръсва с настъргания кашкавал.
Формичките се слагат в тава /аз ползвах тази на фурната/ и се пекат за около 20-25 минути на 220 градуса.

Хубавото на тази рецепта е, че всичко може да се приготви до етапа на печене. Примерно приготвяте от тази вечер, а утре след работа просто печете.
Повярвайте ми, наистина е страшно вкусно!!!

Тъй като наистина отдавна не бях писала в блога, днес приятно се изнедадох от две награди, които получих от Чародейката на кулинарията, която ни поднася своите рецепти в блога си Ароматно в кулата на вещицата

Условията на наградата са:
1. Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2. Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3. Споделете 7 неща за себе си!
Тъй като миналата година имах честата да получа такава награда и вече споделих 7 неща за себе си, сега по предложение на вещичката ще споделя 7-те места /извън България/, на които мечтая да ида :)
1. Бразилия
2. Индия
3. Нова Зенландия /там държа да ида с Герчо, моята най-добра и най-стара приятелка, тъй като по принцип дестинацията е нейна идея/
4. Испания
5. Ню Йорк
6. Канада
7. Ирландия
Едва ли ще ида и на 7-те места, ще съм доволна поне двете европейски страни да посетя, но какво пък, човек за това живее - за да мечтае... Аз поне като мечтая, се усещам една идея по-жива :)

Втората награда, която получих днес е от една съвършена кулинарка - Мони, която се представя с двуезичния си блог - Kochzauber

С удоволствие надзъртам в блога на Мони, защото там винаги черпя смели идеи за разнообразяване на семейната трапеза.
Бих искала да предам и двете награди поименно на всички блогове, които следя, но както винаги се случва, пиша когато дребосъците заспят. А тишината, която настава у дома по това време, ми действа наркотично приспиващо, за това ще си спестя изброяването на имена. Нека всички се чувстват наградени! Благодаря ви, че ви има :)

вторник, 10 януари 2012 г.

Супа-топчета



Едва ли има домакиня, която да не е правила супа-топчета. Или, хайде, да кажем по-голямата част от домакините. Защото аз съм от тези, дето обожават тази супа, а дълго време се лутах, докато улуча перфектната за мен рецепта. Не защото е кой знае каква философия, но един път пробвах с ориз, един път с фиде, понякога ставаше почти перфектна, а понякога просто се ядеше... На моменти дори си мислех да зарежа целият този експеримент, но се оказа, че дъщеря ми един ден поиска "супа с кюфтенца". Ех, какво ли не прави една майка в старанието си да угоди на детето си, още повече, че въпросното дете рядко склонява да яде готвено и набляга на комбинацията препечена филийка с кашкавал за вечеря...

Продукти, които ползвах:
около 150 грама свинска кайма /овкусена/
30-40 грама ориз
2 средно големи картофа
1 морков
1 глава лук
1 червена пиперка /може и консервирана/
магданоз

За застройката:
1 яйце
3-4 с.л. кисело мляко
1 с.л. брашно

В съвсем малко олио се задушава ситно нарязания лук /аз доливам и мъничко вода/. Добавя се и ситно нарязания морков. Налива се топла вода и се оставя да заври. Слага се почистената и разрязана на две пиперка /след като се свари, я вадя, беля ципата, режа я на ситно и я връщам в супата/ или ако се ползва от консерва, се нарязва на ситно /аз като цяло обичам да кълцам всичко на ситно :)/

Супата се посолява на вкус.
През това време каймата се омесва с ориза, правят се малки топченца, като се внимава да не се притискат много. Овалват се в брашно и накуп се изсипват в бульона.
След като супата отново заври, се добавят картофите, нарязани на две /това го правя, за да мога като се сварят, да ги извадя лесно от бульона и да ги пасирам/.
Супата се оставя да къкри на слаб огън, като са готови картофите се пасират и се връщат обратно. Те придават една много приятна гъстота на супата.

Добавя се магданоза и супата се маха от котлона.
Разбива се яйцето с киселото мляко и брашното. Постепенно при застройката се добавя по малко от горещия бульон, докато се изравнят температурите и се смесват двете течности.

Всички у дома останахме доволни, включително и мъжът ми, който по принцип супи и готвена кайма не яде, но се оказа, че е пръв любител на супа-топчета ;)

Ябълков пай


Привет на всички и ... за много години!!!
Едва ли много хора са усетили моята липса, но на мен посещенията в любимите ми блогове ми липсваше доста. Оправдания имам доста, но в действителност освен сполетелите ни сериозни здравословни проблеми, бях изпаднала в творческа криза...
Е, това разбира се не значи, че не съм готвила, нито съм правила разни сладки изкушения, но когато нещата се правят по дифолт, някак си се губи тръпката да декорираш, да заснемеш приготвеното ястие, а и после най-сладкото - да споделиш в блога.
Все още ми е трудно да изплувам от дъното, но се опитвам. Някъде съм чела, че комбинацията "ябълки-канела" допринасяла за повдигане на настроението, за това реших, че е време да проверя това. Е, да си призная, имах и едни чудно ароматни ябълки, които просто си просеха да бъдат изядени. Има и още нещо, което ме накара да направя и споделя тази рецепта... Реших, че започвам вечната борба с килограмите и "като за последно" ще си погъделичкам вкусовите рецептори. Ако успея да впрегна ината си и да устоя на изкушенията в кухнята, може да споделям от време на време по някои диетични рецепти. Е, сигурно ще угаждам от време на време на домочадието и ще ги радвам с разни висококалорични и гадно-вкусни десерти, няма как... :)


Продукти за тестото:
1 яйце
1/2 ч.ч. кисело мляко
80 грама пудра захар
125 грама студено краве масло
300 грама брашно

Продукти за пълнежа:

3 средно големи ябълки
1/2 ч.ч. едро нарязани орехови ядки
1 ч.л. канела
4 с.л. захар

Яйцето се разбива с киселото мляко и захарта, добавя се нарязаното на малки кубчета краве масло и брашното се изсипва наведнъж към сместа, като се разбърква с пръсти максимално бързо, за да се усвои маслото, но и същевременно да не омекне много. Тестото се оформя на топка, завива се с прозрачно фолио и се прибира в хладилника за половин час.
През това време ябълките се обелват и се нарязват на кубчета. Ореховите ядки се нарязват на едро.

Тестото се разделя на две топки - една голяма и една малка. Голямата се разточва в кръг и се слага в тавичка за пай. Върху нея се разпределят нарязаните ябълки, ореховите ядки, канелата и захарта. С останалото тесто се оформят лентички, които се разпределят върху сместа като мрежа, за да се виждат ябълките отдолу.
Пече се на 180 градуса до зачервяване.
След това се поръсва с пудра захар още докато е горещо.

Невероятно вкусен сладкиш, едва го изчакахме да изстине :)
Еееех, спомени... :)))
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...