Солени кошнички с моцарела

Има дни, в които обичам да се занимавам с пипкави неща... За жалост те са рядкост, за това когато вчера ме споходи муза, веднага запретнах ръкави и се залових за работа. Всъщност целта на заниманието беше да вложа парчето моцарела, което трети ден отлежаваше в хладилника и за което имах съмнения, че ако не приготвя нещо, ще бъде хвърлено. А аз мразя да хвърлям храна... Тези кошнички ги започнах вчера и довърших днес. Може и в един ден, но откакто ходя на работа, времето ми в кухнята е силно ограничено, за това се опитвам всячески да си улеснявам приготвянето на ястията. Та снощи замесих тестото и понеже е вид маслено тесто, го оставих да отлежава на спокойствие в хладилника. Но ето я и рецептата...

Продукти за тестото: 125 гр. краве масло 1 яйце 2-3 с.л. кисело мляко 1/2 ч.л. сода бикарбонат малко сол брашно

Продукти за плънката:
сирене
яйца
моцарела
кашкавал
/тук не пиша мерки, защото всичко е според вкуса и това колко кошнички ще направите от тестото/

Яйцето се разбива на ръка, към него се добавя киселото мляко със содата и солта. Студеното краве масло се нарязва на ситни парченца и се добавя към яйчната смес. Накрая се добавя брашното до оформяне на мека тестяна топка, която се оставя за половин час да се стегне леко в хладилника. За оформянето на кошничките ползвах формата за мини-мъфини. Тя е с 24 гнезда, направих си приблизителен шаблон, с който да изрязвам от разточеното на около 5 мм. тесто и оформях малки кошнички. Както вече споделих, след като ги оформих, прибрах тавата в хладилника и днес ги напълних с плънката. Понеже ми остана тесто /имам само една форма за мини-мъфини/, реших останалото тесто да разпределя в една по-голяма тавичка, която приготвих по същия начин като малките кошнички. За плънката натроших кравето сирене и добавих яйцата до получаването на рядка смес. Във всяка една кошничка поставях по мъничко плънка, върху нея малко парченце моцарела и най-отгоре настърган кашкавал. Изпекох ги на 170 градуса за около 30 минути.

Имах идея да занеса утре на колежките, но уви... Важното е, че домочадието е сито и доволно :)

Козунак със заквасена сметана

Eто ме и мен... Не, не съм разлюбила любимия блог, просто...започнах работа. Вече втори месец се опитвам да седна /след като приспя децата/ и да пусна поне нещо от няколкото снимани неща, но най-често заспивам докато чакам да се зареди експлорера. Пролетната умора и тя си казва думата, но няма какво да се оправдавам. Тази вечер полагам сетни сили да кача рецептата за един козунак /сигурно ви е писнало от козунаци.../, която се оказа перфектната за мен. Никога през живота си не съм правила толкова хубав, пухкав, вкусен и с мноооого конци козунак. Естествено го правих онзи ден, след Великден, защото великденския нещо го сгафих и въпреки, че беше страшно вкусен, стана твърд и без конци. Рецептата за този намерих тук. Повечето от вас сигурно са видяли рецептата, аз обаче направих една лека промяна в продуктите, за това реших да споделя какви ги свърших.


Продукти:
3 яйца + 1 жълтък
50 грама захар
50 мл. прясно мляко
30 гр. прясна мая
175 гр. заквасена сметана
60 гр. краве масло
40 мл. олио + още за доомесване
550-600 грама брашно
2 ванилии
около 100 грама стафиди за плънка
белтък и захар за отгоре

Аз също като авторката на оригиналната рецепта ползвах хлебопекарната за замесване и втасване на тестото, защото още ме болеше дясната китка от предното едночасово месене. Първо обаче затоплих прясното мляко и разтворих в него маята, заедно с 1 ч.л. захар и щипка сол. След като шупна го добавих към разбитите яйца, след това сложих захарта и пуснах хлебопекарната да работи. Постепенно добавих заквасената сметана, разтопеното краве масло и олиото. Ванилията смесих с брашното и започнах бавно да добавям от него към течната смес. Изчаквах брашното да се поеме от сместта и едва тогава добавях новата порция. В един момент вече се оформи топка тесто, която все още леко лепнеше, но се отделяше от стените на контейнера. Тогава спря програмата за месене на тесто и я пуснах на ново. Затворих капака на машината и зачаках финалния сигнал. При мен е час и 20 минути. Тестото беше втасало перфектно. Като го изсипвах на намазнения плот, се усещаха балончетата въздух вътре в него. Разделих тестото на две части, оформих ги така, че вътре да сложа стафидите и направих два дълги фитила, които оплетох и сложих в кръгла тавичка. Мушнах я във загрята на 50 градуса фурна и през това време разбих останалия белтък на сняг. Като си удвои тестото обема, го намазах с белтъка, поръсих обилно със захар и опекох на 180 градуса. Наблюдавах почти през цялото време козунака и когато отгоре започна да се зачервява, покрих с алуминиево фолио, докато извадя суха клечка за зъби от вътрешността. Ужасно съм горда с крайния резултат, за това ще ми простите баналната рецепта... /мислех да пусна снимки на тортата, която направих за 4-тия рожден ден на моята Мария, но незнам кога и дали ще събера сили.../

Свети Валентински...

Винаги съм била шантава романтичка... Още от дете си представях как ще се влюбя, как красивият принц ще дойде за мен на бял кон, как ще имаме 13 деца и ще живеем щастливи докато свят светува... :)
По-късно представите ми за любовта претърпяха различни метаморфози. Принцът се появи и оживя, нямаше бял кон, но бях толкова влюбена, че това ми беше последна грижа. На днешния ден чаках с нетърпение своята валентинка и подарявах моята. Животът обаче е едно голямо школо... С годините започнах да осъзнавам, че любовта е истинска, когато ни заобикаля ежесекундно, когато ни изпълва постоянно, даряваме я и я приемаме с всеки наш дъх, с всяко потупване на сърдечния мускул. Не е нужно да се мъча да плета розово сърце, което да тъпча с пух, за да подаря на принца :) /е, признавам си, че имах желание да го изплета, постарах се дори, но някак си не се получи.../

За това днес вместо да покажа моето валентинско плетено сърце, реших да покажа чудните кашкавалени рогчета на Йоли, които ухаят толкова апетитно, че реших да се отпусна и да похапна на корем. Празник е все пак... ;)
За всички, които празнуват днес /дали Свети Валентин, дали Трифон Зарезан/ - късче от градината на баба ми...

Наздраве от мен с чаша изкусително червено вино!

Класически курабийки

Тъй, тъй...
То се е видяло, че баба Зима ще ни окупира до април, та поне да дооформим меките овали по тялото... :) Ако сте като мен и мразите студа, силния вятър и лошото време, ще разберете минорното ми настроение. Тук, в Бургас, дори и сняг няма /не че ми е притрябвал де/, ама по-добре от пронизващия костите мразовит вятър. И тъй като не рискувам да изведа малкия дечко на разходка или в бъкащия от вируси мол, седим у дома и ... готвим. На моменти регулярното готвене омръзва, за това се налага да вкарваме свежа нотка в менюто.
Тъй, стига лирични отклонения. Рецептата за тези класически курабийки ми беше пратена от моята най-добра бременна приятелка, която "мъти" в далечно Торонто. Даааа, и там е студено, а на нея /слава Богу/ й отмина гадния период за близки срещи с тоалетната чинии, за това и тя се отдава леко чревоугодничене.
Хайде, спирам, ето я и рецептата ;)

Продукти:
3 яйца
1 ч.ч. захар /май по-добре кафява/
1 ч.ч. кисело мляко
1/2 ч.ч. мазнина /олио и масло в съотношение 1:1/
1 амонячна сода
1/2 к.л. сода бикарбонат
1 ванилия
брашно, колкото поеме за меко тесто


Содата се гаси в киселото мляко. Отделно яйцата се разбиват, добавя се захарта, мазнината /маслото на стайна температура/, киселото мляко и ванилията. Поетапно се добавя пресятото брашно и се омесва на топка. Оставя се малко да "почине".
Разточва се на кора с дебелина 7-8 мм. и се изрязват фигурки.
Нареждат се в тава /върху сладкарска хартия/, намазват се с разбит жълтък и се отгоре се поръсват с кристална захар, смлени орехи или каквото друго ви хрумне.
Пекат се до златист цвят в загрята до 180-190 градуса фурна.
Консумират се с мярка /все пак след няколко месеца идва плажния сезон ;)/


Фотографии: Гергана Маринова

Кашкавалени мини-тарталети

Ето ме и мен...
Помня, че бях обещала по-често да наминавам оттук, но здравословните проблеми, които си мислех, че сме оставили в старата година, явно не искат да ни изоставят и ни следват неотлъчно. Едва ли има майка, която няма да ме разбере как се чувствам,... предполагам, че за всяка една от нас светът е сив, черен дори, когато болест измъчва най-свидното й. Полагам усилия да гледам по-ведро на нещата, но не винаги се получава. И все пак се оказа, че преди около 3 седмици открих в този блог тази неотразимо вкусна рецепта, която грабна всичи у дома. Е, сещате се, че няма как да не я споделя с вас :)
Първият път, когато направих рецептата, се оказа, че докато отида за апарата, почти не е останало нищо за снимане. Моите гладници бяха нападнали сочната тарталета от всички страни. За това тази неделя се затворих в кухнята с идеята да направя снимки още докато извадя тавата от фурната. Е, не успях... Обаче предимството на мини-тарталетите е, че поне можеш да си скриеш няколко за снимки :)))
Промених малко съставките за тестото, за това ще напиша и моя вариант. Мисля обаче, че вкусово почти нямаше разлика.

Продукти за тестото /за 12 форми с диаметър на дъното около 6 см./:
1 яйце
80-90 гр. краве масло
половин кофичка кисело мляко
1/2 ч.л. сол
брашно за замесване на меко тесто

Продукти за пълнежа:
2 яйца
150 гр. сирене
1 пакет бейби моцарелки
150 гр. кашкавал

Маслото се реже студено на малки кубчета и се смесва с яйцето и солта, добавя се киселото мляко, след което поетапно се доомесва с брашното. Така получената топка тесто се завива в прозрачно фолио и се прибира за кратко в хладилника.
През това време яйцата за плънката се разбиват, добавя се натрошеното сирене и малко от настъргания кашкавал.

Тестото се разделя на 12 равни топки, разточват се и се разпределят във формите за тарталети. Всяка формичка се пълни с плънката, в средата се слага по една бейби моцарелка и отгоре се поръсва с настъргания кашкавал.
Формичките се слагат в тава /аз ползвах тази на фурната/ и се пекат за около 20-25 минути на 220 градуса.

Хубавото на тази рецепта е, че всичко може да се приготви до етапа на печене. Примерно приготвяте от тази вечер, а утре след работа просто печете.
Повярвайте ми, наистина е страшно вкусно!!!

Тъй като наистина отдавна не бях писала в блога, днес приятно се изнедадох от две награди, които получих от Чародейката на кулинарията, която ни поднася своите рецепти в блога си Ароматно в кулата на вещицата

Условията на наградата са:
1. Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2. Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3. Споделете 7 неща за себе си!
Тъй като миналата година имах честата да получа такава награда и вече споделих 7 неща за себе си, сега по предложение на вещичката ще споделя 7-те места /извън България/, на които мечтая да ида :)
1. Бразилия
2. Индия
3. Нова Зенландия /там държа да ида с Герчо, моята най-добра и най-стара приятелка, тъй като по принцип дестинацията е нейна идея/
4. Испания
5. Ню Йорк
6. Канада
7. Ирландия
Едва ли ще ида и на 7-те места, ще съм доволна поне двете европейски страни да посетя, но какво пък, човек за това живее - за да мечтае... Аз поне като мечтая, се усещам една идея по-жива :)

Втората награда, която получих днес е от една съвършена кулинарка - Мони, която се представя с двуезичния си блог - Kochzauber

С удоволствие надзъртам в блога на Мони, защото там винаги черпя смели идеи за разнообразяване на семейната трапеза.
Бих искала да предам и двете награди поименно на всички блогове, които следя, но както винаги се случва, пиша когато дребосъците заспят. А тишината, която настава у дома по това време, ми действа наркотично приспиващо, за това ще си спестя изброяването на имена. Нека всички се чувстват наградени! Благодаря ви, че ви има :)

Курабийки с моркови и овесени ядки

Попаднах на тази рецепта съвсем случайно, ровейки се из нета. Всъщност като цяло много ми допадна целият блог, където я намерих. И тъй като времето вчера /а и днес де/ бе повече от кошмарно, нямах никакво намерение да си подам носа навън. За моя радост се оказа, че имам и всички необходими продукти. Постигнах и образователна цел, като изпълних мечтата на малкото ми момиче и й дадох да бърка в голямата купа :) Справи се детето повече от добре, само вече накрая като започнах да добавям брашното, малко й дойде нанагорно...
За всички, на които съставката "моркови" не им се вързва с думата "курабии", искам да кажа, че само да опитат една хапка, ще им паднат всички предразсъдаци. Курабийките изпекох вчера следобед, а към този момент /18:15 часа/ няма нито една. Ядоха всички, дори малкото ми момче , а и неговият капризен татко. Дори нещо повече, награбиха ги топли-топли от тавата. Едва успях да запазя няколко, за да ги щракна днес :)
Нооо, стига приказки, ето я и рецептата, която лекичко промених...

Продукти:
1 голямо яйце
1/2 ч.ч. кисело мляко
2/3 ч.ч. захар
3-4 средни моркова, настъргани на ситно
70 гр стафиди
1 ч.ч. фини овесени ядки
1 ванилия
3 с.л. олио
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. канела
1 ч.л. бакпулвер

Яйцето се разбива /аз ползвах телена бъркалка, вместо миксер/, към него се добавя захарта, киселото мляко, настърганите моркови, стафидите, овесените ядки, олиото и ванилията. Морковите се настъргват непосредствено преди слагането в сместа.
Постепенно се добавя и брашното, в което е добавено канелата и бакпулвера.
Замесва се гъста смес, която все още си лепне.
Купата със сместа се прибира в хладилника за 2-3 часа.

През това време овесените ядки набъбват и сместа се стяга.
Постелих хартия за печене в тавичка и с намаслени ръце гребвах от сместа и оформях топчета с големина на смокиня.
Пекат се около 30-тина минути или докато леко се зачервят.
Оставят се да изстинат за около 5 минути и се прехвърлят върху решетка да изстинат окончателно.

Просто палачинки...

Просто палачинки или прости палачинки...:)))
Любимата закуска в нашето семейство, която лятото просто оставаше на заден план, но не беше забравена. Като се замисли човек, какво по-хубаво от дъждовна неделна утрин и ухание на вкусни и топли палачинки :)
Заповядайте ;)

Продукти:
2 яйца
600 мл. прясно мляко
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. захар
щипка сода бикарбонат
брашно до получаване на смес с гъстота на боза

Разбивам яйца с тел, не с миксер, за да не стават много балончета. Добавям млякото и разбърквам. Следват солта, захарта и брашното. Добавям брашното лъжица по лъжица, а заедно с него и содата. Като постигна необходимата гъстота, оставям сместта да отлежи.
През това време загрявам добре тигана за палачинки. Ако избързам и сложа първия черпак преди тиганът да е добре загрял, палачинката или няма да стане, или ще стане клесава.
Тиганът ми е тефлонов, но въпреки това преди всяка палачинка, го намазвам с няколко капки олио. Веднага след като извадя готовата палачинка, я мажа обилно с краве масло.
Мъжът и дъщеря ми се научиха и като извадя първите две палачинки, сядат на масата в кухнята и грабват всяка нова гореща палачинка, която бива погълната докато стане следващата :))) /тези двете на снимката се наложи да ги скрия, докато си мият ръцете :)))/

Тъй като обичам палачинките със сладък пълнеж, отворих едно бурканче сладко от череши - повече от превъзходна комбинация!!!