Есенен плодов сладкиш

Рецептата, която ще напиша сега, е неколкократно изпробвана.
Оригиналът, който ползвах в началото е хитро отмъкнат от блога на Щъркелово гнездо , за което любезно благодаря. Пробвала съм го с най-различни плодове - праскови, ябълки, смокини, но тази вечер реших да смеся плодовете и наблегнах на тези в наличност, а именно - круши, ябълки и ... грозде. Зачудих се за гроздето, но си казах - защо пък не.
Освен това нямах достатъчно мляко, за това включих и яйца, но пък нямах търпение да отхапя едно парченце още топло, топло...

Продукти:
1 яйце
3-4 с.л. кисело мляко
1 ч.л. сода
1 1/4 ч.ч. захар
3-4 с.л. вода
7 с.л. олио
2 ч.ч. брашно
1 ванилия

За отгоре:
ябълка, круша, грозде, локум, орехови ядки

Яйцето разбих с телта, содата угасих в млякото и двете заедно добавих към яйцето. Последва ги захарта, олиото, водата, а след това и брашното с ванилията. Всичко разбърках с тел, на ръка, като имах подкрепа от два броя дечурлига, които накрая се сдърпаха кой да отмъкне празната купа... мамини златни помагачи :)
Първо нарязах ореховите ядки /обичам да ги усещам, за това не ги смилам или счуквам/, локума на дребни парченца и накрая обелих и нарязах ябълката и крушата, а гроздовите зрънца измих.

В намаслена и поръсена с брашно форма изсипах кексовата смес, отгоре поръсих орехите, локума и плодовете.
Преди да започна последното, включих фурната на 190 градуса и пъхнах тавата в затоплената вече фурна. Отне около 35-40 минути да се изпече, но е добре да се наблюдава, всяка фурна си е с нрав... :)
Поръсих смело с пудра захар и който може да чака да изстине - чака :)
Приятен апетит!

Повече блат, по-малко крем

Правенето на торти, както и на разни други тестени и сладки изделия, ми доставя огромно удоволствие. За съжаление като един изявен чревоугодник трудно устоявам да не си хапна и за това се опитвам да избягвам правенето на торти, кексове, тутманици и прочие калорични бомби. Доста често правя нещо, което в крайна сметка се оказва, че си го хапвам сама или просто го нося на работа, за да споделя с колежките, защото домочадието е капризно... Начело с главата на семейството :) Та като го споменах...той обича да си хапва сладко, но има определени предпочитания и вкусовите ни се различават тук-там. Примерно аз харесвам сиропирани сладкиши, а той не, аз харесвам торти с повече крем, а той точно обратното. Отплеснах се... :) Та тази торта е направена по негов вкус. Реших да съм бяла и добра, а и в хладилника седеше самотна кутия с маскарпоне, чийто срок на годност наближаваше да изтече. За блат ползвах рецепта за вкусен кекс, а кремът се оказа малко като количество, така че сътворих тортата-мечта на моето пораснало момче :)

Продукти за блатовете:
3 големи или 4 малки яйца
1 1/2 чаена чаша захар
12 супени лъжици олио
15 супени лъжици вода
2 чаени чаши брашно
1 ванилия
1 бакпулвер
1-2 супени лъжици какао
По желание - 1/2 чаена чаша ситно нарязани орехи

Продукти за крема:
250 грама маскарпоне
250 грама заквасена сметана
1 чаена чаша пудра захар

Шоколад за заливка

Правенето на блатовете е лесно - яйцата се разбиват до побеляване, добавя се захарта и се бърка интензивно. След това добавяме олиото и водата и след това брашното заедно с какаото, ванилията и бакпулвера. Ако решите да добавите орехи, сега е момента. Разделих сместа на две и я пекох в малка кръгла форма /диаметър около 18 см./ Получиха се два блата, които заравних и разполових още на две.

Докато блатовете се пекат, се забърква крема. Маскарпонето се разбива на пухкав крем, добавя се пудрата захар и после постепенно и леко се добавя заквасената сметана.

Когато блатовете изстинат /а може да се направят и от предния ден/ започваме сглобяването на тортата. Нареждаме блат, сиропираме /аз ползвах сок от компот от праскови/, следва умерено количество крем. И така до края. Почти не ми остана много крем за измазване, но все пак успях. Притеснявах се да не стане много суха тортата, но явно след като блатовете са добре напоени, те не поемат много от крема.

Накрая украсих отгоре с шоколадова глазура.

Думите на мъжа ми, когато опита тортата бяха: "Това ти е една от най-вкусните торти, които си правила!" Еееех, колко му трябва на човек да му се стопли душичката :)

Маслени шприцовани бисквитки

Шприцът за бисквитки ми беше в списъка на желани пособия в кухнята. Естествено сред множеството желани неща, все оставаше на заден план за нещо по-важно. Миналата седмица обаче докато зяпах в един немски магазин за преоценени стоки, се натъкнах на такъв шприц /Zenker/ на супер символична цена и веднага го грабнах. У дома вече се сетих, че аз всъщност нямам подходяща рецепта за бисквитки, с която да го "сефтосам". И тук на помощ се притече форумът бг-мама :)с любезното съдействие на Селма Огромно благодаря!
Последвах и съвета й да направя половин доза и то най-вече защото лятото чука на вратата ни и морето неумолимо ме зове :)


Тук ще напиша продуктите за половин доза:
125 грама краве масло
125 грама пудра захар
2 яйца
1 к.л. лъжичка сода в брашното
250 грама брашно

Разбих маслото с пудрата захар, добавих яйцата, а след това и брашното със содата. Бях се притеснила да не стане прекалено твърдо и да счупя новата си придобивка /както ме бяха предупредили няколко мами от форума/, та следях гъстотата на тестото при всяко поетапно добавяне на брашното. За моя радост мерките се оказаха перфектни и тестото стана годно за шприцоване. За малко да пропусна да го охладя леко в хладилника, но веднага поправих грешката си и ... изпекох 4 тави :) Е, едната тава леко попрепекох, ама с две деца, които постоянно викат "мамо, мамо", мисля, че беше леко провинение.
И пак заради тях се наложи да доукрася бисквитките с шоколад, а после те "коригираха" украсата ми с цветни захарни пръчици :)
Излишно е да казвам, че част от бисквитките бяха унищожени преди украсата :)))))

Фунийки с крем

Преди доста време бях правила тези чудни сладки, познати от моето детство, но нямах формички, рецептата беше някаква случайно намерена в нета, а и тогава нямах моят блог, за да си отметна там рецептата. Преди около две седмици една моя колежка сподели, че е видяла снимка във фейсбук на фунийките и замечтано отбеляза как би си хапнала, стига някой да й направи от онези едновремешните фунийки... Та ме загложди... освен това си бях купила метални формички и реших, че трябва да открия доказана рецепта и да запретна ръкави. На помощ се притече моята вуйна, която с охота ми продиктува нейната дългогодишна рецепта, която аз също реших да споделя тук :)

Продукти за тестото:
4 яйца
1 1/2 ч.ч. захар
1 ч.ч. кисело мляко
1/2 ч.ч. олио
1 пакетче амонячна сода
1 к.л. сода бикарбонат
брашно за средно меко тесто

Продукти за крема:
1 литър прясно мляко
1 1/2 ч.ч. захар
125 гр. краве масло
4 яйца
4-5 с.л. брашно
1 ванилия

Яйцата се разбиват до пухкавост със захарта, добавя се киселото мляко, в което е "угасена" амонячната сода. След това постепенно започва да се добавя пресятото брашно, към което е сложена содата бикарбонат. Меси се средно меко тесто. Като се натисне с пръст, да се заглади отново.
Тестото се разделя на 3-4 части и всяка топка се разточва с дебелина около 3-4 мм. Реже се на дълги, тесни около 13-15 мм ленти. Фунийките са намазват с олио и с лентите се увиват до ръбчето на формичката. Внимава се долу, в най-тясната част да се затвори добре, за да не остане дупка, от която после да изтече крема. Така навитите фунийки се слагат върху хартия за печене или силиконова подложка и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна. Внимава се да не изгорят, вадят се като започнат да порозовяват. Металните формички се изваждат и готовите фунийки се оставят да изстинат.

През това време се прави крема. Прясното мляко се сварява и към него се добавя захарта и маслото. Бърка се интензивно докато се разтворят. Яйцата се разбиват добре и към тях постепенно се добавя брашното, като се внимава да не се образуват топченца. Махаме млякото от котлона и започваме леко да добавяме яйчната смес към млякото. След това връщаме на котлона /на слаба степен/ и бъркаме докато кремът започне да се сгъстява. Накрая добавяме ванилията.

Фунийките се подреждат с отворите нагоре в тавичка и се пълнят с крема. Както ме предупреди вуйна ми, като преседят няколко часа, част от крема попива във фунийките и може след това да се допълни.

Украсяват се със смлени орехови ядки или кой с каквото има. Аз настъргах малко натурален шоколад :)

2 торти за 2 по 18

Мдаааа, познали сте, вчера помъдрях, нали така се казва :) Е, аз все още не мисля, че съм достигнала големи висоти в помъдряването, ама то винаги може повече. Не се чувствам и на толкова, колкото съм, за това деля на половина и получавам една възраст, която е супер за щурата ми душевност :) И понеже не ме свърта, а и реших, че колежките на новата ми работа заслужават да хапнат едно мое тортено "произведение" /а и понеже харесах двете рецепти и се чудих коя да направя/, реших да направя две торти/чки... И двете претърпяха леки видоизменения откъм външен вид от първоначалните рецепти, но важен е крайния резултат...а той е, че тортите вече ги няма...а едва вчера помъдрях :)))

Започвам с торта номер Едно - тази за колежките. Заглавието от сайта, където я намерих, гласеше, че това е оригинална рецепта за торта Сахер. Е, аз незнам дали е така, но определено беше много шоколадова и леко киселка от кайсевото сладко. Ето и рецептата:

Продукти за блатовете:
130 гр. краве масло
110 гр. пудра захар
6 жълтъка
150 гр. шоколад
6 белтъка
110 гр. кристална захар
130 гр. брашно сладко от кайсии


За глазурата:
200 мл. сладкарска сметана и 200 гр. натурален шоколад

Шоколадът и кравето масло се разтопяват. Добавят се към разбитите с пудрата захар жълтъци. Отделно белтъците се разбиват на сняг, добавя се към тях кристалната захар. След това вкупом се изсипват в жълтъчено-шоколадената смес. Накрая се добавя брашното без интензивно бъркане. Тази смес е за тавичка с размери около 22 см. Аз използвах тава с отделяща се стена, застелих дъното с хартия за печене и пекох на два пъти, т.е. получиха се два чудесни блата. Пекох на 170 градуса, в предварително загрята фурна, за около 30-40 минути /проверявайте с клечка ;)/ Изпечените блатове се оставят да изстинат.
В рецептата не се споменаваше за сиропиране, но аз не съм привърженичка на сухите торти, за това затоплих една чаена чаша прясно мляко, озахарих го с 1 ч.л. и сиропирах двата блата. Между тях намазах обилно със сладко от кайсии. Глазурата я направих като кипнах сметаната и залях с нея начупения на малки парченца шоколад. Бърках до хомогенизиране и намазах обилно тортата отвсякъде. И понеже ме домързя /а и нямах време/ да декорирам, просто поръсих с кокосови стърготини :)

Торта номер Две, или иначе казано - Торта със заквасена сметана и плодове

Продукти за блатовете:
2 яйца
1 к.ч. захар
2 к.ч. брашно
1 к.ч. сладкарска сметана
1/2 к.ч. олио 1 к.ч. смлени /натрошени/ орехи
1 ванилия
1 ч.л. сода
1 с.л. какао

За крема: 450 гр. заквасена сметана
1 ч.ч. пудра захар
1 банан ягоди за декорация

Яйцата се разбиват, добавя се захарта, след нея сметаната, олиото, орехите, брашното, заедно със содата и ванилията и накрая какаото. Бърка се до хомогенност. Сместта е за форма с големина около 22-24 см. /аз ползвах 22/. Пече се на два пъти, като отново на дъното слагах хартия за печене, за по-лесно отделяне.

Блатовете се охлаждат, а през това време разбърках заквасената сметана с пудрата захар. Не се бърка с миксер, защото има риск сметаната да се втечни, просто двете неща се смесват, за да се поеме захарта от сметаната. Отново сиропирах блатовете с подсладено прясно мляко. След като намазах първия блат с крема, наредих нарязани кръгчета банан, сложих втория блат и залях небрежно с останалата сметана. Реших да декорирам с топнати в останалия от първата торта шоколадов ганаш ягоди.

Ето ме и мен с двете съкровища - най-големият подарък за всичките ми рожденни дни, които са ми писани да празнувам :)

Торта за порасналото ми момиче

Това е една закъсняла публикация, която дълго се чудих дали да я постна. Не защото не ми се иска да се похваля с порасналото ми момиче, ами просто защото тортата, която направих за рождения й ден, и която също исках да покажа, не се получи така както трябваше. Накратко - има ужасно много кусури, които дори фотошопа не успя да замаже, така че просто се отказах да редактирам снимките.

Обаче то при мен нещата винаги са така - плановете ми са едни, после като запретна ръкави всичко се обръща на 180 градуса. Отдавна се изтарикатих и вместо да меся в несвяст домашен фондан, си го поръчвам от един сайт. Отгоре на всичко въпросният фондан е превъзходен, моделира се лесно, разточва се без проблем, но...се оказа, че съм поръчала недостатъчно. Защото първоначалните планове бяха тортата да е на един етаж, после реших, че може да не стигне, та направих втори. Пекох блатове в несвяст, отиде един картон яйца /това се случи преди Великден :)/, бърках крем, който бе нападнат от децата и едва го опазих, стегнах блатовете, измазах с маслен крем и...дойде ред на декорацията. Вечерта преди Велики петък или по семейния календар - рождения ден на нашето Мими.

Пиша всичко това в своя защита и да обясня какво правят всичките тия грозни плисета по тортата. Не че не се опитах да ги поприкрия...някои успях, но за жалост не всички. Освен това за пореден път стигам да извода, че явно нямам скулптурски способности. Давам за пример заекът, който гледах 7 пъти как се прави на едно 19-минутно клипче в ютуб - е, не стана както трябваше, но...много пък си харесвам пиленцата и гъбките :) А и в крайна сметка в моя защита ще кажа, че тортата е правена с много любов и желание, това, че съм нескопосна в ръцете си е изцяло повреда в моя софтуер :)

Излишно е да пиша рецепта, блатовете са правени по тази рецепта от сайта на Димитрана Поне съм доволна, че усвоих техниката за навиване на блатовете :) Кремът е от 500 гр. маскарпоне, литър течна сладкарска сметана, 400 гр. шоколад, чаша захар и един желатин. Не успях да снимам разрез на тортата, защото бе нападната от банда разбеснели се деца и ометена за отрицателно време, което премахна всичките ми притеснения за външния вид на тортата.

Ще продължавам да дерзая и да се старая следващата торта да изглежда по-добре ;)

Крем-карамел

Всяка себеуважаваща се домакиня поне веднъж е правила този чуден десерт... Аз се уважавам /в повечето случаи/, но до сега всеки мой опит да направя чудно красив, вкусен и най-важното гладък крем-карамел се е провалял с гръм и трясък. Уж водата не ми завираше, уж не бърках дълго яйцата, уж спазвах всичките тънкости по правенето на този капризен десерт, но уви...до сега се получаваше винаги с шупли и без обем :( Мога да кажа, че дори стигнах до момента, в който си казах - край, стига с тия опити и пилеене на продукти. Обаче един ден Герчо, моята най-добра приятелка, която е бременна към настоящия момент /споменавала съм я и друг път/, сподели, че ще прави крем-карамел. Аз пък й споделих моите неволи... Тя пък нали е другарче, каза, че имала изпитана рецепта за съвършен крем-карамел, за който гарантира, че няма начин да не се получи. Рекох си - пробвам наистина за последно :)

Продукти:
8 яйца
1 литър мляко
1 ч.ч. захар + 5 с.л. за карамела
ванилия
малко лимонов сок

Продуктите са почти единтични с тези, които съм ползвала и преди. Но този път технологията се различаваше от тази, която аз правех преди. Та значи тук първо се сварява млякото до кипване. Ако имате ванилия на шушулки, сложете в млякото и после прецедете, ако ли не, сложете в млякото ванилията на прах след като поизстине. Към него се добавя захарта, разбърква се, докато се разстопи и след това топлото подсладено мляко се оставя настрани да изстине до стайна температура, т.е. да е леко топло. През това време се разбиват 8-те яйца, но не с миксер, а с телена бъркалка, може и с обикновена вилица. Целта е яйцата да не се разбият прекалено много.
Когато температурите на млякото и яйцата се уеднаквят, те се смесват с леко разбъркване.
5-те супени лъжици захар се слагат в тенджерка, към тях се добавя малко лимонов сок, с цел захарта да не прегори /аз не обичам тъмен карамел/ и се разтопява до получаване на карамел. Същият се разсипва по шоличките, след което млечно-яйчената смес се разпределя отгоре.
Кремът се пече на водна баня /наливам вода в тавата почти до ръба/ на 160 градуса /фурната ми е без вентилатор/ за около час и 40-50 минути.

Снимките са правени вечер /почнах работа и нямам възможност да снимам на дневна светлина/ и не са с добро качество, пък и нещо не успях да обърна добре последната шоличка, която скрих за снимки...:) Истината е обаче, че по-вкусен и по-гладък крем-карамел не съм нито правила, нито яла до сега :)

Ябълков пай

Привет на всички и ... за много години!!!
Едва ли много хора са усетили моята липса, но на мен посещенията в любимите ми блогове ми липсваше доста. Оправдания имам доста, но в действителност освен сполетелите ни сериозни здравословни проблеми, бях изпаднала в творческа криза...
Е, това разбира се не значи, че не съм готвила, нито съм правила разни сладки изкушения, но когато нещата се правят по дифолт, някак си се губи тръпката да декорираш, да заснемеш приготвеното ястие, а и после най-сладкото - да споделиш в блога.
Все още ми е трудно да изплувам от дъното, но се опитвам. Някъде съм чела, че комбинацията "ябълки-канела" допринасяла за повдигане на настроението, за това реших, че е време да проверя това. Е, да си призная, имах и едни чудно ароматни ябълки, които просто си просеха да бъдат изядени. Има и още нещо, което ме накара да направя и споделя тази рецепта... Реших, че започвам вечната борба с килограмите и "като за последно" ще си погъделичкам вкусовите рецептори. Ако успея да впрегна ината си и да устоя на изкушенията в кухнята, може да споделям от време на време по някои диетични рецепти. Е, сигурно ще угаждам от време на време на домочадието и ще ги радвам с разни висококалорични и гадно-вкусни десерти, няма как... :)


Продукти за тестото:
1 яйце
1/2 ч.ч. кисело мляко
80 грама пудра захар
125 грама студено краве масло
300 грама брашно

Продукти за пълнежа:
3 средно големи ябълки
1/2 ч.ч. едро нарязани орехови ядки
1 ч.л. канела
4 с.л. захар

Яйцето се разбива с киселото мляко и захарта, добавя се нарязаното на малки кубчета краве масло и брашното се изсипва наведнъж към сместа, като се разбърква с пръсти максимално бързо, за да се усвои маслото, но и същевременно да не омекне много. Тестото се оформя на топка, завива се с прозрачно фолио и се прибира в хладилника за половин час.
През това време ябълките се обелват и се нарязват на кубчета. Ореховите ядки се нарязват на едро.

Тестото се разделя на две топки - една голяма и една малка. Голямата се разточва в кръг и се слага в тавичка за пай. Върху нея се разпределят нарязаните ябълки, ореховите ядки, канелата и захарта. С останалото тесто се оформят лентички, които се разпределят върху сместа като мрежа, за да се виждат ябълките отдолу.
Пече се на 180 градуса до зачервяване.
След това се поръсва с пудра захар още докато е горещо.

Невероятно вкусен сладкиш, едва го изчакахме да изстине :)
Еееех, спомени... :)))

Плодова пита

Този сладкиш го правеше майка ми като бях дете и беше по-известен като "Сладкиш Кунка" :))) Ако се чудите защо /макар повечето са се сетили :)/, просто рецептата я беше казала една колежка на майка ми, която се казваше Кунка. Та този сладкиш беше може би най-правения в къщи, но с основание - едва го чакахме да изстине и със сестра ми го омитахме до троха. Хубавото е, че е лек и се прави много, много лесно. С леко притеснение го предложих на мъжа ми, който е най-капризния човек на света по отношение на храненето, и бях много щастлива, когато той му постави оценка "отличен" :)))



Продукти:
5 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. /с връх/ бакпулвер

1 компот от праскови /кайсии/
6 с.л. захар

Яйцата се разбиват до побеляване. Към тях се добавя захарта и бъркането продължава, докато сместа бухне. Добавя се и брашното с бакпулверът, но вече зарязваме миксера и бъркаме внимателно със шпатула, за да не спадне обемът.

През това време в тавичка се слагат 6-те лъжици захар и се карамелизира, като внимаваме да не стане тъмно кафява, а по-скоро златиста. Докато е още горещ карамела нареждаме плодовете от компота върху него и веднага след това изсипваме сместа.

Сладкишът се пече на 170 градуса за около 45 минути, но най-добре го проверявайте периодично. Ако видите, че отгоре започва да се изпича, а отвътре още не е готов, покрийте леко с фолио. Като се изпече, още докато е горещ се сиропира със сока от компота. Оставя се да изстине и след това внимателно се обръща в чиния за сервиране.


Да ви е сладко!

А сега искам в този пост да благодаря публично на Мони за двете награди, с които ме е дарила в последната си рецепта -


Приемам ги с най-голямо удоволствие и искам да кажа, че за мен е чест да ги получа :)
Понеже не искам да пропусна някой, подарявам и двете награди на всички вас, които посещавате моя блог и се надявам в него да ви е приятно и да намирате полезни рецепти.
Прегръдки за всички вас, приятели!!!

Бананов чийзкейк за Архангеловден

Архангеловден е!
Моето малко момче е именник!
Ще си позволя да споделя малко лична история относно избора на името му. Когато разбрахме, че бебо ще е момче, започнахме да мислим име. По-точно аз мислех и бях в голяма безизходица. Името на дъщеря ми си беше измислено още преди да е зачената, но за този дребосък нямах нищо готово. Единствено знаех, че искам да е с буквичката "М", за да станем звездната четворка - Милен, Милена, Мария и ...? Една вечер реших да поставя въпроса за името на дневен ред, като очаквах да има бурни дебати. Да, ама не :) Понеже галено казвахме на Мария - Мише, татко й рече - тя е голямото ни мишле, той ще е малкото, няма какво да го мислим, ще е Мишо. Веднага ми хареса и приех идеята присърце. Повече не сме го и обсъждали. На 30-ти ноември се роди Михаил, в месеца на неговия имен ден... Да му е честито името и да ми е живо и здраво момчето!

И тъй като именния ден си е голям празник, дори и именникът да е още мъничък, реших, че не бива да останем без вкусен празничен десерт. Идеята за него естествено е взаимствана от моето гуру в сладкарското изкуство - Бубето Рецептата претърпя леки изменения, за това ще напиша и моя вариант. За първи път правя чийзкейк и мисля, че се получи, но минете да го дегустирате и вие, за да кажете как съм се справила :)



Продукти за тава с диаметър 24 см.:
За блата:
1 пакет бисквити с мляко Еверест
1 пакет краве масло
2-3 с.л. вода /мляко/

За крема:
200 мл. течна сметана
250 гр. крема сирене
185 гр. заквасена сметана
1 ч.ч. пудра захар
1 добре узрял банан
1 пакет желатин на Др.Йоткер

За заливката:
няколко резена банан
100 гр. млечен шоколад
30 гр. краве масло

Бисквитите се натрошават /най-добре в блендер, но също става и в хаванче/. Към тях се добавя кравето масло на стайна температура и водата/млякото/. Хомогенизираната смес се слага във форма за торта с откопчаващ ринг и се заглажда с лъжица. След това се прибира в хладилника, за да стегне маслото.

Бананът се намачква, към него се добавя крема сиренето и половината от захарта. В отделна купа се разбива течната сметана до сгъстяване, към нея се добавя заквасената и се разбърква внимателно. Двете смеси се съединяват. През това време желатинът се слага в малко водичка да набъбне, след което се разтваря внимателно на водна баня. Добавя се към крема и се разбърква добре. След което се изсипва върху бисквитения блат и формата отново се прибира в хладилника. Оставя се да стегне за минимум 3-4 часа.

Когато желатинът е стегнал крема, махаме закопчаващия ринг и разтопяваме шоколада с маслото на водна баня. Върху крема наредих тънко нарязани шайби банан. Отгоре се изсипва разтопения шоколад като се цели да се разнесе на максимално тънък слой /не обърнах внимание на това в рецептата на Бубето и наистина ми беше трудно да отрежа равно парче след това - шоколадът се троши и натиска деликатния крем.../
Отново прибираме чийзкейка за кратко в хладилника и след 15-тина минутки е готов за унищожаване :)
Както можете да видите от снимковия материал, първо си хапна сладко-сладко именникът,

а след това и кака му :)

/единствено татко им отказа да го опита дори, защото не му се връзвало сирене със сладкиш :))) е, няма да му казваме какво губи ;)/

Млечен крем с тиква

Както ви бях казала, след като направих мъфините с тиква и орехи, ми остана още едно парче тиква, което дълго се чудех как да приготвя. Обичам тиквеник, но наскоро бях яла и се отказах, исках да е нещо по-различно. Оказа се, че идеята за този десерт дойде от същия сайт, от който открих и рецептата за мъфините. Снимките ме съблазниха, а като прочетох съставките, реших, че десертът наподобява любимият ми крем-карамел, за това прегърнах идеята и запретнах ръкави. Промених леко съставките, заради това, че се съобразих с наличните продукти.


Продукти:
1 1/2 ч.ч. настъргана тиква /около 200 грама/
1/2 ч.ч. захар
2 малки яйца
1 ч.ч. прясно мляко
1 ванилия

Тези продукти ми стигнаха за 6 шолички за крем-карамел.

Настърганата тиква я разпределих в шоличките. В дълбока купа разбих яйцата, добавих захарта и бърках докато се разтвори /не ползвам миксер, бъркам с тел на ръка/. Добавих прясното мляко и ванилията и разпределих сместа върху настърганата тиква.
Шоличките сложих в тава, напълних я със студена вода до толкова, че да покрие 2/3 от шолите. /не трябва да се допуска завиране на водата, при нужда се долива студена вода/

Пекох на 180 градуса до зачервяване.