Пица със салам

У дома пиците са най-желаното и често правено ястие, минимум веднъж седмично :) Обикновено правя пица през почивните дни, за да можем да се съберем всички около димящата пица и да я излапаме докато е топла. И понеже до сега не се е случвало да остане поне парченце, което да снимам /и дума не може да стане да снимам преди ядене/, така и не съм успяла да кача моите вариации на пица в блога. Тази седмица обаче дъщеричката ми е болна и не е на градина. И като една типична капризна госпожица, вчера тропна с краче по обяд и каза, че иска да яде пица и нищо друго. Така че реших да й угодя и метнах една бърза пица с наличните продукти.

Продукти за тестото:
половин кубче прясна мая - около 20 грама
250 мл. прясно мляко /може и вода, ако не разполагате с мляко/
1/2 ч.л. захар
1/2 ч.л. сол
3-4 с.л. зехтин
около 500 грама брашно

Продукти за гарниране:
доматено пюре
шпеков салам
царевица от консерва или замразена
краве сирене
пресен босилек
кашкавал


Прясното мляко се затопля до толкова, че като си топнем пръста да го държим без да ни пари. В него се слага маята, която се разтваря, а след това захарта и солта. Аз изсипвам тази смес в машината за правене на хляб, защото там тестото ми втасва най-лесно, но ако месите на ръка, оставете кваста на топло за 10-15 минути да шупне леко. След това към нея се добавя зехтина и брашното, докато се получи меко тесто.
Тестото се оставя да втаса на топло, след което се отделят топки за разточване. За тава с диаметър 30 см. е необходимо тесто около 210-220 грама, а ако нямате теглилка - топка с големина на средно голяма ябълка. Тестото се разточва с дебелина около 5 мм. и се прехвърля в намазнената тава.
Сега е момента да включите фурната си на максимална степен - при мен - 250 градуса.
Върху разточеното тесто се размазва доматеното пюре и се разпределя ситно нарязания салам, царевицата, натрошеното сирене, пресния босилек и накрая настъргания кашкавал. /когато разстилате кашкавала, опитайте се да не слагате в края на блата, за да може да стане нещо като борд/
Така оформената пица се пече в предварително загрятата фурна за около 10-тина минути.

Забележка: Можете да си приготвите пицата до етапа за печене и да я съхранявате за няколко часа в хладилника, голямо удобство си е да се приберете от работа и просто да пъхнете вечерята във фурната ;)

Плодова пита

Този сладкиш го правеше майка ми като бях дете и беше по-известен като "Сладкиш Кунка" :))) Ако се чудите защо /макар повечето са се сетили :)/, просто рецептата я беше казала една колежка на майка ми, която се казваше Кунка. Та този сладкиш беше може би най-правения в къщи, но с основание - едва го чакахме да изстине и със сестра ми го омитахме до троха. Хубавото е, че е лек и се прави много, много лесно. С леко притеснение го предложих на мъжа ми, който е най-капризния човек на света по отношение на храненето, и бях много щастлива, когато той му постави оценка "отличен" :)))



Продукти:
5 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. /с връх/ бакпулвер

1 компот от праскови /кайсии/
6 с.л. захар

Яйцата се разбиват до побеляване. Към тях се добавя захарта и бъркането продължава, докато сместа бухне. Добавя се и брашното с бакпулверът, но вече зарязваме миксера и бъркаме внимателно със шпатула, за да не спадне обемът.

През това време в тавичка се слагат 6-те лъжици захар и се карамелизира, като внимаваме да не стане тъмно кафява, а по-скоро златиста. Докато е още горещ карамела нареждаме плодовете от компота върху него и веднага след това изсипваме сместа.

Сладкишът се пече на 170 градуса за около 45 минути, но най-добре го проверявайте периодично. Ако видите, че отгоре започва да се изпича, а отвътре още не е готов, покрийте леко с фолио. Като се изпече, още докато е горещ се сиропира със сока от компота. Оставя се да изстине и след това внимателно се обръща в чиния за сервиране.


Да ви е сладко!

А сега искам в този пост да благодаря публично на Мони за двете награди, с които ме е дарила в последната си рецепта -


Приемам ги с най-голямо удоволствие и искам да кажа, че за мен е чест да ги получа :)
Понеже не искам да пропусна някой, подарявам и двете награди на всички вас, които посещавате моя блог и се надявам в него да ви е приятно и да намирате полезни рецепти.
Прегръдки за всички вас, приятели!!!

Бананов чийзкейк за Архангеловден

Архангеловден е!
Моето малко момче е именник!
Ще си позволя да споделя малко лична история относно избора на името му. Когато разбрахме, че бебо ще е момче, започнахме да мислим име. По-точно аз мислех и бях в голяма безизходица. Името на дъщеря ми си беше измислено още преди да е зачената, но за този дребосък нямах нищо готово. Единствено знаех, че искам да е с буквичката "М", за да станем звездната четворка - Милен, Милена, Мария и ...? Една вечер реших да поставя въпроса за името на дневен ред, като очаквах да има бурни дебати. Да, ама не :) Понеже галено казвахме на Мария - Мише, татко й рече - тя е голямото ни мишле, той ще е малкото, няма какво да го мислим, ще е Мишо. Веднага ми хареса и приех идеята присърце. Повече не сме го и обсъждали. На 30-ти ноември се роди Михаил, в месеца на неговия имен ден... Да му е честито името и да ми е живо и здраво момчето!

И тъй като именния ден си е голям празник, дори и именникът да е още мъничък, реших, че не бива да останем без вкусен празничен десерт. Идеята за него естествено е взаимствана от моето гуру в сладкарското изкуство - Бубето Рецептата претърпя леки изменения, за това ще напиша и моя вариант. За първи път правя чийзкейк и мисля, че се получи, но минете да го дегустирате и вие, за да кажете как съм се справила :)



Продукти за тава с диаметър 24 см.:
За блата:
1 пакет бисквити с мляко Еверест
1 пакет краве масло
2-3 с.л. вода /мляко/

За крема:
200 мл. течна сметана
250 гр. крема сирене
185 гр. заквасена сметана
1 ч.ч. пудра захар
1 добре узрял банан
1 пакет желатин на Др.Йоткер

За заливката:
няколко резена банан
100 гр. млечен шоколад
30 гр. краве масло

Бисквитите се натрошават /най-добре в блендер, но също става и в хаванче/. Към тях се добавя кравето масло на стайна температура и водата/млякото/. Хомогенизираната смес се слага във форма за торта с откопчаващ ринг и се заглажда с лъжица. След това се прибира в хладилника, за да стегне маслото.

Бананът се намачква, към него се добавя крема сиренето и половината от захарта. В отделна купа се разбива течната сметана до сгъстяване, към нея се добавя заквасената и се разбърква внимателно. Двете смеси се съединяват. През това време желатинът се слага в малко водичка да набъбне, след което се разтваря внимателно на водна баня. Добавя се към крема и се разбърква добре. След което се изсипва върху бисквитения блат и формата отново се прибира в хладилника. Оставя се да стегне за минимум 3-4 часа.

Когато желатинът е стегнал крема, махаме закопчаващия ринг и разтопяваме шоколада с маслото на водна баня. Върху крема наредих тънко нарязани шайби банан. Отгоре се изсипва разтопения шоколад като се цели да се разнесе на максимално тънък слой /не обърнах внимание на това в рецептата на Бубето и наистина ми беше трудно да отрежа равно парче след това - шоколадът се троши и натиска деликатния крем.../
Отново прибираме чийзкейка за кратко в хладилника и след 15-тина минутки е готов за унищожаване :)
Както можете да видите от снимковия материал, първо си хапна сладко-сладко именникът,

а след това и кака му :)

/единствено татко им отказа да го опита дори, защото не му се връзвало сирене със сладкиш :))) е, няма да му казваме какво губи ;)/

Канелони по неаполитански + мноооого награди

Този път ще започна с наградите вместо с рецептата :) Това е, понеже съм ужасно трогната от вниманието, което ми оказаха няколко съблогърки.
Първата награда, която е за „Най-добър приятел” получих от една магьосница :) Тя нарича себе си вещица, а блогът си АРОМАТНО В КУЛАТА НА ВЕЩИЦАТА. Но повярвайте ми, тя е наистина една вълшебница, която най-вероятно е хванала в плен всичките си роднини и приятели, хранейки ги с вкусните си гозби. Непременно посетете нейния блог, ще научите страшно много неща ;)

Втората награда, която е и двойна – „Най-добър приятел” и „Приятел с голямо сърце”, получих от Мони, която списва един уникален двуезичен блог – Kochzauber
Благодаря ти, мила Мони, без да се познаваме лично, мога да кажа, че те чувствам наистина близка :)


И на последно място, но може би най-интересната награда, която съм получавала, е тази от слънчевата Ева – Simple things & more.

Тази награда е нещо като лексикон и с удоволствие ще го попълня, но ето и нейните условия:
1. Благодари в свой пост за наградата и посочи линк на наградилия те.
2. Напиши 7 неща за себе си.
3. Предай наградата нататък на (най-много!) 15 блога.
4. Информирай посочените от теб за наградата!
Когато прочетох условията на наградата, ми стана много интересно и започнах да мисля какво да напиша, но сега когато вече съм сложила ръце на клавиатурата, всичко изчезна :) за това ще карам по най-сигурния начин – кратко и ясно...
1. Най-скъпото и важно нещо за мен са двете ми дечица, не бих могла да си представя живота без тях...
2. Обичам да мога да правя много неща – от шиене на гоблени до плетене на една кука, от шпакловане и боядисване до сменяне на акумулатора на колата – просто искам да мога всичко, но това си има своите минути – не правя нищо перфектно...
3. Едно от любимите ми занимания е фотографията. За съжаление откакто се родиха децата, почти зарязах снимането, или може би го преориентирах в снимане на ястия... /да не си помислите, че децата са останали ненаснимани, мъжът ми се е ангажирал в тази мисия :)/
4. Обожавам да чета книги – във всеки един свободен момент чета нещо – любим автор – Стивън Кинг.
5. Обичам да си говоря с природата, да оставам насаме с нея, но най-вече обичам да приседна до брега на морето и да послушам какво има да ми каже...
6. Обичам да карам кола – бързо...
7. Естествено къдрава съм :)
Дано не съм отегчила всички, решили да ме прочетат, за това сега бързам да напиша на кого предавам наградите и тъй като може би някои от тях ще са отговорили на наградата-лексикон, могат да си я спестят и да приемат моите поздрави и прегръдки!!!

Ваня Георгиева
Ева
Lety
Мъх
Зиче
Вещичката
Ели
Деси
Нина
mini
Таня Ангелова
Надя
Марияна
Йоли
DryThyme


Ужасно си падам по италианската кухня... Може би, защото обичам тестените храни, макар че като се замисля, аз май съм си един чревоугодник, дето почти няма нещо, което да не яде :)))
И въпреки, че поне веднъж в седмицата приготвям я пица, я спагети, това са единствените италиански ястия, които слагам на нашата трапеза. Миналата седмица се оказах сама в супермаркета и тъй като нямаше кой да ме дърпа за ръката постоянно и да ме кара да купим всичките шоколади на света, се загледах в рафтовете с паста. И така открих кутиите с канелони :) Първоначално мислех да направя лазаня, но канелоните ми се видяха толкова съвършени, толкова красиво наредени, че неf се поколебах и ги мушнах в количката. Да де, но после се замислих, че аз всъщност идея си нямам как точно да ги приготвя. Повечето рецепти, които намерих в нета, бяха с пълнеж от кайма. А моят Адам не ще и да чуе за готвена кайма /да, да, мусака не готвя :)/ След дълго ровене обаче попаднах на ТАЗИ рецепта, която освен, че предлагаше различна плънка, ами и ме накара да се изчервя, защото бях решила да напълня канелоните така както са си твърди от кутията :))) Попромених малко продуктите, за това пиша и моя вариант...

Продукти:
половин пакет канелони – около 13 тръбички
За пълнежа -
около 150 грама шунка от бут
1 „бомбичка” моцарела
Около 60 грама краве сирене
2 яйца
Сол и черен пипер на вкус
За заливката –
400 грама обелени и пасирани домати
4-5 скилидки чесън
Пресен босилек
50 грама краве масло + малко олио
Около 120 грама кашкавал за поръсване

Както вече споменах, за малко да напълня канелоните сурови. Но все пак явно нещо ме е възпряло, щом съм се напрегнала да потърся достатъчно инфо :))) И така, в голяма тенджера се кипва подсолена вода и в нея се пускат канелоните, така че да не стават на два реда. Варят се на половината на времето, което е у казано на пакета, а понеже на моя не беше указано, аз ги варих 3 минути. Изваждаме ги внимателно /ползвах тъп нож за мазане на масло/ и ги изправяме хоризонтално да се отцедят и да поизстинат.
Шунката и моцарелата се нарязват на ситни кубчета, сиренето се натрошава и всичко това се обърква с двете яйца и подправките.

Канелоните се пълнят и се нареждат в намаслена тавичка.
Маслото и олиото се разтопяват и към тях се добавят смачканите скилидки чесън. След 1-2 минути се добавят и пасираните домати и се задушават на тих огън да се посгъстят. Към края се добавя пресния босилек.
Канелоните се заливат с доматения сос и се слагат в предварително загрята на 180 градуса фурна. Пекат се около 25-30 минути. 5 минути преди да ги извадим се поръсват с настъргания кашкавал.

Преглъщат се по-лесно с чаша вино ;)