петък, 27 април 2012 г.

Торта за порасналото ми момиче

Това е една закъсняла публикация, която дълго се чудих дали да я постна. Не защото не ми се иска да се похваля с порасналото ми момиче, ами просто защото тортата, която направих за рождения й ден, и която също исках да покажа, не се получи така както трябваше. Накратко - има ужасно много кусури, които дори фотошопа не успя да замаже, така че просто се отказах да редактирам снимките.
Обаче то при мен нещата винаги са така - плановете ми са едни, после като запретна ръкави всичко се обръща на 180 градуса. Отдавна се изтарикатих и вместо да меся в несвяст домашен фондан, си го поръчвам от един сайт. Отгоре на всичко въпросният фондан е превъзходен, моделира се лесно, разточва се без проблем, но...се оказа, че съм поръчала недостатъчно. Защото първоначалните планове бяха тортата да е на един етаж, после реших, че може да не стигне, та направих втори. Пекох блатове в несвяст, отиде един картон яйца /това се случи преди Великден :)/, бърках крем, който бе нападнат от децата и едва го опазих, стегнах блатовете, измазах с маслен крем и...дойде ред на декорацията. Вечерта преди Велики петък или по семейния календар - рождения ден на нашето Мими.
Пиша всичко това в своя защита и да обясня какво правят всичките тия грозни плисета по тортата. Не че не се опитах да ги поприкрия...някои успях, но за жалост не всички. Освен това за пореден път стигам да извода, че явно нямам скулптурски способности. Давам за пример заекът, който гледах 7 пъти как се прави на едно 19-минутно клипче в ютуб - е, не стана както трябваше, но...много пък си харесвам пиленцата и гъбките :) А и в крайна сметка в моя защита ще кажа, че тортата е правена с много любов и желание, това, че съм нескопосна в ръцете си е изцяло повреда в моя софтуер :)
Излишно е да пиша рецепта, блатовете са правени по тази рецепта от сайта на Димитрана Поне съм доволна, че усвоих техниката за навиване на блатовете :) Кремът е от 500 гр. маскарпоне, литър течна сладкарска сметана, 400 гр. шоколад, чаша захар и един желатин. Не успях да снимам разрез на тортата, защото бе нападната от банда разбеснели се деца и ометена за отрицателно време, което премахна всичките ми притеснения за външния вид на тортата.
Ще продължавам да дерзая и да се старая следващата торта да изглежда по-добре ;)

сряда, 25 април 2012 г.

Козунак със заквасена сметана

Eто ме и мен... Не, не съм разлюбила любимия блог, просто...започнах работа. Вече втори месец се опитвам да седна /след като приспя децата/ и да пусна поне нещо от няколкото снимани неща, но най-често заспивам докато чакам да се зареди експлорера. Пролетната умора и тя си казва думата, но няма какво да се оправдавам. Тази вечер полагам сетни сили да кача рецептата за един козунак /сигурно ви е писнало от козунаци.../, която се оказа перфектната за мен. Никога през живота си не съм правила толкова хубав, пухкав, вкусен и с мноооого конци козунак. Естествено го правих онзи ден, след Великден, защото великденския нещо го сгафих и въпреки, че беше страшно вкусен, стана твърд и без конци. Рецептата за този намерих тук. Повечето от вас сигурно са видяли рецептата, аз обаче направих една лека промяна в продуктите, за това реших да споделя какви ги свърших.


Продукти:
3 яйца + 1 жълтък
50 грама захар
50 мл. прясно мляко
30 гр. прясна мая
175 гр. заквасена сметана
60 гр. краве масло
40 мл. олио + още за доомесване
550-600 грама брашно
2 ванилии
около 100 грама стафиди за плънка
белтък и захар за отгоре

Аз също като авторката на оригиналната рецепта ползвах хлебопекарната за замесване и втасване на тестото, защото още ме болеше дясната китка от предното едночасово месене. Първо обаче затоплих прясното мляко и разтворих в него маята, заедно с 1 ч.л. захар и щипка сол. След като шупна го добавих към разбитите яйца, след това сложих захарта и пуснах хлебопекарната да работи. Постепенно добавих заквасената сметана, разтопеното краве масло и олиото. Ванилията смесих с брашното и започнах бавно да добавям от него към течната смес. Изчаквах брашното да се поеме от сместта и едва тогава добавях новата порция. В един момент вече се оформи топка тесто, която все още леко лепнеше, но се отделяше от стените на контейнера. Тогава спря програмата за месене на тесто и я пуснах на ново. Затворих капака на машината и зачаках финалния сигнал. При мен е час и 20 минути. Тестото беше втасало перфектно. Като го изсипвах на намазнения плот, се усещаха балончетата въздух вътре в него. Разделих тестото на две части, оформих ги така, че вътре да сложа стафидите и направих два дълги фитила, които оплетох и сложих в кръгла тавичка. Мушнах я във загрята на 50 градуса фурна и през това време разбих останалия белтък на сняг. Като си удвои тестото обема, го намазах с белтъка, поръсих обилно със захар и опекох на 180 градуса. Наблюдавах почти през цялото време козунака и когато отгоре започна да се зачервява, покрих с алуминиево фолио, докато извадя суха клечка за зъби от вътрешността. Ужасно съм горда с крайния резултат, за това ще ми простите баналната рецепта... /мислех да пусна снимки на тортата, която направих за 4-тия рожден ден на моята Мария, но незнам кога и дали ще събера сили.../
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...