вторник, 14 февруари 2012 г.

Свети Валентински...


Винаги съм била шантава романтичка... Още от дете си представях как ще се влюбя, как красивият принц ще дойде за мен на бял кон, как ще имаме 13 деца и ще живеем щастливи докато свят светува... :)
По-късно представите ми за любовта претърпяха различни метаморфози. Принцът се появи и оживя, нямаше бял кон, но бях толкова влюбена, че това ми беше последна грижа. На днешния ден чаках с нетърпение своята валентинка и подарявах моята. Животът обаче е едно голямо школо... С годините започнах да осъзнавам, че любовта е истинска, когато ни заобикаля ежесекундно, когато ни изпълва постоянно, даряваме я и я приемаме с всеки наш дъх, с всяко потупване на сърдечния мускул. Не е нужно да се мъча да плета розово сърце, което да тъпча с пух, за да подаря на принца :) /е, признавам си, че имах желание да го изплета, постарах се дори, но някак си не се получи.../

За това днес вместо да покажа моето валентинско плетено сърце, реших да покажа чудните кашкавалени рогчета на Йоли, които ухаят толкова апетитно, че реших да се отпусна и да похапна на корем. Празник е все пак... ;)
За всички, които празнуват днес /дали Свети Валентин, дали Трифон Зарезан/ - късче от градината на баба ми...

Наздраве от мен с чаша изкусително червено вино!

петък, 10 февруари 2012 г.

Класически курабийки



Тъй, тъй...
То се е видяло, че баба Зима ще ни окупира до април, та поне да дооформим меките овали по тялото... :) Ако сте като мен и мразите студа, силния вятър и лошото време, ще разберете минорното ми настроение. Тук, в Бургас, дори и сняг няма /не че ми е притрябвал де/, ама по-добре от пронизващия костите мразовит вятър. И тъй като не рискувам да изведа малкия дечко на разходка или в бъкащия от вируси мол, седим у дома и ... готвим. На моменти регулярното готвене омръзва, за това се налага да вкарваме свежа нотка в менюто.
Тъй, стига лирични отклонения. Рецептата за тези класически курабийки ми беше пратена от моята най-добра бременна приятелка, която "мъти" в далечно Торонто. Даааа, и там е студено, а на нея /слава Богу/ й отмина гадния период за близки срещи с тоалетната чинии, за това и тя се отдава леко чревоугодничене.
Хайде, спирам, ето я и рецептата ;)

Продукти:
3 яйца
1 ч.ч. захар /май по-добре кафява/
1 ч.ч. кисело мляко
1/2 ч.ч. мазнина /олио и масло в съотношение 1:1/
1 амонячна сода
1/2 к.л. сода бикарбонат
1 ванилия
брашно, колкото поеме за меко тесто


Содата се гаси в киселото мляко. Отделно яйцата се разбиват, добавя се захарта, мазнината /маслото на стайна температура/, киселото мляко и ванилията. Поетапно се добавя пресятото брашно и се омесва на топка. Оставя се малко да "почине".
Разточва се на кора с дебелина 7-8 мм. и се изрязват фигурки.
Нареждат се в тава /върху сладкарска хартия/, намазват се с разбит жълтък и се отгоре се поръсват с кристална захар, смлени орехи или каквото друго ви хрумне.
Пекат се до златист цвят в загрята до 180-190 градуса фурна.
Консумират се с мярка /все пак след няколко месеца идва плажния сезон ;)/


Фотографии: Гергана Маринова
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...