неделя, 29 май 2011 г.

Бял "браунис"



Неделя сутрин обикновено е моето време за правене на разни десерти. Отдавна не бях правила браунис, рецептата за който научих от същата мила дама от Варна, от която научих и за мерджемека . Днес обаче ми хрумна да заменя натуралния шоколад с бял. Не бях сигурна дали ще стане, но пък като се замислих - защо да не стане...

Продукти:
3 яйца
1 ч.ч. захар
2/3 ч.ч. брашно
1 ванилия
125 грама краве масло
200 грама бял шоколад

Продукти за декорация:
филирани бадеми
домашно сладко от сини сливи

Шоколадът се натрошава на дребни парченца и заедно с кравето масло се стопява на водна баня /може и в МВ, но лично аз я избягвам, защото ми се струва, че не става толкова добре, а и почти винаги пресичам шоколада/. Хомогенизираната смес се остава да поизстине и през това време се разбиват яйцата. Сухите съставки - захар, брашно и ванилия се смесват в отделна купа. Към яйцата постепенно се добавя шоколадовата и сухата смес до пълно усвояване.
За забъркването на сместа не ползвам миксер, а разбивам всичко на ръка.
Сместта е гъста и по желание може да се изсипе в един съд или във формички за мъфини.
Отгоре поръсих с филирани бадеми.

Пече се за около 30-тина минути на около 180 градуса.

събота, 28 май 2011 г.

Запеканка от тиквички, пиле и ориз



Тази рецепта открих преди време в един руски кулинарен сайт. За съжаление сглупих тогава, че не го съхраних, но явно някъде из сивите ми клетки е останала част от идеята и за това реших да се пробвам. Помня, че имаше два варианта за пълнеж - един от ориз и пилешко месо, а вторият - от варени картофи и риба тон. Спрях се на първия, тъй като нямах достатъчно картофи, но определено ще опитам и рибния вариант.

Продукти:

около 2 средно големи тиквички
половин кг. обезкостено пилешко месо /филе, бут/
1 ч.ч. ориз
2-3 стръка зелен лук
2 печени червени пиперки

Ситно нарязаното месо се запържва до златисто в малко мазнина, след което се задушава с малко вода и сол до готовност.
Оризът се запържва до прозрачно в 2-3 с.л. олио, след което се добавя нарязания зелен лук. Поетапно се добавя по малко топла вода, докато оризът я усвои и така до пълната му готовност. Посолява се. Към оризът се добавя готовото пилешко месо и ситно нарязаните червени пиперки.
Оставяме плънката настрана и се заемаме с тиквичките.
Измиват се и се нарязват на ленти с дебелина около 2-3 мм. Попарват се за около 5 минути във вряща подсолена вода.
Съдът, в който ще се нареждат се намазва леко с мазнина и тиквичките се редят както се вижда на снимката.

В така "постелените" тиквички се изсипва плънката и краищата, които висят навън, се защипват отгоре, така че да покрият изцяло плънката.


Тавичката се пъха във фурната за около 30 минути на около 180 градуса. Не е необходимо да се налива вода или мазнина, защото плънката е готова за консумация, оризът се стяга допълнително и улеснява запазването на формата на запеканката след изваждането от тавичката. /тук като своя грешка не мога да не отчета, че трябваше да изчакам запеканката да изстине, но не си сметнах времето и домочадието беше зверски гладно/

Декорира се според вкуса, ние я хапнахме с голяма купа шопска салата.

петък, 27 май 2011 г.

Картофки-акордеони


Тази рецепта приготвих миналата седмица. Чудех се какво да сготвя за вечеря. Спасението дойде от Канада. Да, правилно сте прочели. Моята най-добра приятелка ми даде тази интересна рецепта, вече изпробвана от нея. За да ме улесни и визуално, бе така добра да прати и сайта, където тя я беше открила, а именно ТУК
Естествено нагодих вкусовете към нашенските и замених розмарина с градинска чубрица. Резултатът - фантастичен.

Продукти:

пресни картофи - количество по избор
няколко скилидки чесън
мазнина - масло, маргарин, може и растително олио или зехтин
чубрица или каквато подправки ви върви повече с картофите

В случая измих добре пресните картофи с грапавото на една нова гъба за миене на съдове. След което направих разрези по дължината на картофа, като внимавах да не го срежа до долу. Във всеки картоф между разрезите сложих тънки резени чесън.

Наредих картофите в тавичка с малко мазнинка на дъното и ги намазах с разтопен маргарин + малко краве масло.


Поръсих отгоре с чубрица и сложих тавичката във фурната за около час и 20 минути на около 180-190 градуса.

Изпечените картофи се нападат почти веднага и вероятността да остане нещо за обяд на следващия ден е нищожна.

сряда, 18 май 2011 г.

Пурички с локум


Тези дни са ме налегнали спомени по детството. Тогава мама правеше тези пурички и ако затворя очи пред мен се появява картината на топлата стая, старата фурна и сладникавата миризма, която никога няма да забравя. Няколко пъти съм се опитвала да направя тези пурички, но все не ставаха както мамините. Вчера съвсем случайно се сетих да я попитам за точната рецепта и си открих "грешката". В оригиналната рецепта пуричките се правят със свинска мас, докато аз се пробвах с олио и краве масло. Този път станаха разкошни, за това и реших да кача рецептата.

Продукти за тестото:
1 ч.ч. свинска мас на стайна температура
1 ч.ч. бяло вино
брашно за омесване на меко, нелепнещо тесто

локум за плънка

пудра захар за овалване

Свинската мас се бърка заедно с виното, като постепенно се добавя брашното. Меси се докато спре да лепне, но внимаваме да не стане твърдо, защото иначе пуричките няма да са хрупкави. Разточваме тестото с дебелина около 4-5 мм., разрязваме на малки правоъгълници, в които поставяме малки парченца локум и завиваме. Нареждаме в тава, застлана с хартия за печене. Фурната се загрява до около 200 градуса и пуричките се пекат докато леко порозовеят. Веднага след това прехвърляме в съд с пудра захар и овалваме готовите пурички.

Имат един голям недостатък - свършват за отрицателно време... :)

Тарталети с ягоди


От дете помня как майка ми се събираше с мои лели или просто нейни приятелки, с които обменяха рецепти и често майсторяха различни сладкиши. Най-дълбоко в съзнанието са ми се запазили едни тестени кошнички с крем, които бяха толкова красиви, че ми беше жал да ги изям, но пък бяха толкова ужасно вкусни, че веднъж озовали се в устата ми, забравях за предразсъдъците си. За съжаление жената, която им беше майстор се спомина и така и успях да се добера до нейната рецепта, но желанието да се опитам да ги направя, не ме напусна. Преди месец се сдобих с 6 формички и реших да се пробвам. Потърсих в нета и попаднах на една рецепта, която ми допадна много, тъй като в момента имах ягоди. Коригирала съм леко някои продукти, съобразявайки се с наличните продукти и големината на формичките ми.

Продукти за тестото:
125 гр. брашно
65 гр. краве масло
шипка сол
1 с.л. студена вода

Продукти за крема:
200 мл. прясно мляко
2 жълтъка
1 с.л. /с връх/ натурално нишесте
3 с.л. захар

За гарниране:
10-15 средно големи ягоди
мед на вкус
лимонов сок

Брашното се пресява заедно със солта. Към него се добавя кравето масло, нарязано на дребни парченца, добавя се и студената вода. Всички продукти трябва да са студени и сместа не трябва да се меси много. Готовото тесто се увива в прозрачно фолио и се прибира в хладилника за около 30 минути. Така то се отпуска и се разточва по-лесно.
Аз в случая разделих тестото на 6 равни части, разточих на кръг с дебелина около 5 мм. и застелих формичките. Дъното надупчих с вилица и сложих формичките да се пекат на около 190 градуса за около 7-8 минутки. След това ги извадих и сложих малки парченца алуминиево фолио на дъното, върху които посипах зърна бял боб. Върнах във фурната за още 10-тина минути или докато се зачервят леко. Извадих готовите тарталети и ги оставих на решетка да изстинат.
През това време направих крема. Разбърках жълтъците с нишестето и с непрекъснато бъркане добавих към свареното горещо мляко. След като се сгъсти добавих захарта. Купата покрих с прозрачно фолио, за да не хване коричка и оставих да изстине.
Нарязах ягодите на парченца, овкусих ги с малко мед и лимонов сок. През това време напълних изстиналите тарталети с изстиналия крем и отгоре добавих нарязаните ягоди.

Е, не се получи онзи вкус от детството ми, но тези ягодови тарталети определено бяха удар в десетката.
Приятен апетит!

вторник, 17 май 2011 г.

Палачинки с пилешко месо



Като малко дете имам спомен как баба ми ме питаше "Кажи, баба, какво да сготвя?" Аз искрено се учудвах как така голяма жена дето готви толкова вкусно, е опряла до мен в чудене какво да приготви за вечеря. След години когато поех в ръце собственото си домакинство разбрах какво е имала предвид баба ми - не я е затруднявала направата на гозбата, а това да измисли какво да приготви. Така и аз днес сутринта в чудене какво различно да приготвя за вечеря, бях споходена от вдъхновение. Силно казано, защото не откривам Америка, но все пак никога до сега не бях приготвяла солени палачинки и то с плънка от пилешко. Нямах време да търся точна рецепта, за това си пуснах приятна музика, измих си ръцете и след като малкото врескало бе заточено с баба си в другата стая, започнах да импровизирам.
Продуктите, които давам са за малка тавичка с размери около 18 х 25 см., в която се събраха точно 6 палачинки.

Продукти за палачинките:
1 яйце
около 250-300 мл. прясно мляко
щипка сол
щипка сода бикарбонат
брашно до гъстота на боза

Продукти за плънката:
около 300 грама пилешко филе
7-8 стръка зелен лук
1 морков
мазнина
кубче пилешки бульон

За отгоре:
2-3 стръка магданоз
кашкавал

Сместа за палачинките ми стигна точно за 6 броя, макар че всъщност бяха 7, но първата никога не ми става хубава и се полага на кокера ни.
Пилешкото филе нарязах на малки късчета, които задуших в малко олио за около 10-тина минути. Добавих пилешкия бульон и ситно нарязания морков, а малко след това и нарязаните стръкове зелен лук. Добавих съвсем малко вода, около 100-150 мл., колкото да се задушат зеленчуците и когато водата извря, махнах съда от котлона. Изчаках да поизстине и се заех да завивам палачинките. Плънката сложих в средата, страничните краища на палачинката заметнах върху нея /за да не изтече/ и след това оформих рулцето. Така навитите палачинки сложих в леко намазнената тавичка, поръсих ги със ситно нарязания магданоз и настъргания кашкавал.


Запича се на средно силна фурна за около 10-15 минутки, колкото кашкавала да се разтече и леко да се препече в краищата.

Сервирах със зелена салата.

вторник, 3 май 2011 г.

Крембо или по-скоро опит...



Имах останали няколко белтъка и се чудих къде да ги употребя. Започнах да търся рецепта с белтъци и така попаднах в блога В кухнята на моето семейство Естествено рецептата за крембо веднага ми допадна и реших да се пробвам. Реших обаче да подходя леко мързеливо и вместо да пека основата, купих готови маслени бисквити Роден край. Като цяло не мога да кажа, че ми спореше, защото след като приготвих сместа с желатина и я сложих да се охлажда в хладилника, за малко да я изпусна и да се стегне напълно. След това осъзнах, че би ми било много по-лесно, ако я бях сложила в един пош и с него да разнеса полустегналата смес върху бисквитката. Уви, усетих се едва след като се вихрих с лъжицата и успях да счупя няколко бисквитки. Другата си грешка откривам в това, че не сложих достатъчно мазнина в шоколадовия кувертюр и той доста бързо стегна докато заливах белите "скалички".
Като цяло визуално не съм много доволна от крайния резултат, но пък вкусът беше превъзходен и осъзнавайки, че има реална опасност да върна поне кило от свалените 10 с много мъка, не устоях и хапнах няколко сладки.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...